Александър Драганов - "Звездата на гибелта"

Съдбата понякога има извратено чувство за хумор. Този път обаче шегата и е особено пиперлива, понеже оцеляването на цяла една планета зависи от сразен и отдавна паднал вече бог.
Задачата да го върне, от състояние близко до смъртта, се пада на Шалиен - вълшебницата, която всъщност го побеждава в битка преди толкова много време. След като се събужда пък Богът Дракон Танар установява, че сподвижник освен неговия враг-избавител, е и някакъв метален войник от друг свят, който разказва повече от небивала история. Това е Паладиус, автоматон избягал от Металия, където властва Крал Тираниус - покорител на светове и гълтач на богове. Сега тази планета се приближава гибелно към Лекдария.
Танар бързо разбира, че си има и други грижи - неговият най-верен ученик се е обърнал срещу му, като е влязъл в съюз с представители на същата тази Металия. Освен това никой няма вяра в него - от простолюдие, през магьосници и създания от всякакъв род, та чак до владетели.
И как биха могли? Приживе Танар е жадувал единствено за власт и то на всяка цена. А сега трябва да спасява света. Този надменен, себичен, егоистичен, зъл, вдетинен, обичащ жертвоприношенията и униженията, освен всичко това нанесъл и неизброими вреди в миналото Бог Дракон.
А заплахата буквално е надвиснала над главите на всички. Звездата на гибелта вече се вижда и с просто око.
Принципно ненавиждам подобен род определения, но тук не мога да се сдържа - "Трансформърс среща Екзорсиста". То донякъде говори какво да очаквате от "Звездата на гибелта", като същевременно не казва почти нищо. Защото вътре има още толкова много. И то от всичко.
За най-новия си роман Александър Драганов е използвал голямо количество, както и разнообразие от съставки. В приказното си фентъзи от хипер епичен тип той е инсталирал освен меч и магия, още древно пророчество, предателство, силна дружба, чиста любов и много битки, населил го е с различни раси и създания и за подправка е поръсил с душа и сърце. А дали не е оставил и от своите?
Някой може да си помисли, че от толкова много елементи ще се получи претрупване и най-вероятният краен продукт няма да е чак толкова качествен. Нищо подобно. Авторът е използвал от всичко по мярка, колкото да достави нужното удоволствие за всеки истински фен на подобен род книги в най-точния момент. Подредбата му пък е безупречна. Говоря не само за главите, на които е разделил романа, а и за местата и страните в Лекдария, където действат тримата основни герои. Действието се следи с лекота и въпреки различните раси, многото герои, че и злодеи, вие няма дори за миг да бъдете объркани кой кой е и какво върши в момента.
Динамичното действие, което на практика почти не секва, няма да изненада челите "Сказания за ледената планина" и "Черната корона". Този роман обаче е доста по-различен като усещане, защото в него има много повече веселост и не е чак толкова мрачен. Тъмнината, разбира се, е част и от тази история, но самият характер на падналия Бог Танар е такъв, че той почти никога не приема нещата със сериозността, с която трябва. А разказът се води от негово лице, което ни помага да следим мислите и разсъжденията му от от първия ред.
Ако си търсите хубава компания, с борбен дух и приключенски настроена, в която да ви е преди всичко готино, то в момента не виждам по-добра от тази на автоматона Паладиус, вълшебницата Шалиен и Бога Дракон Танар. Тримата са различни като светоусещане, принципи, морал и гледни точки, но по едно твърде интересно стечение на обстоятелствата те трябва да останат заедно и да си помагат. Материализирайте се мислено сред тях и проследете техните хапливи диалози, вътрешни борби и героични подвизи. При всички положения ще изпитате душевен кеф и пречистване.
Любовната история е много силна. Заредена с чистота и вълшебно обаяние, тя ухае на пролет. Романтиката в "Звездата на гибелта" освен красива, сякаш е от типа, който можем да отнесем по-скоро към намиращи се вече в миналото времена. Или е възможна сега, но на други планети, какъвто всъщност е случаят тук.
Много харесах няколко от главите, където всъщност нямаше екшън. Говоря за разглеждане на семейни отношения с участието на Танар, които с няколко диалога насмалко не ме просълзиха. А и вътрешно се затоплих по един най-приятен начин!
Към битките забележки аз нямам. Те са страхотно, детайлно бих казал, описани. Можех да си ги представя все едно гледам филм. Размахът им е внушителен, епиката пък разтърсва земните маси.
Възможен ли е пътят към изкуплението? Лесно ли е да си простим? Каква роля играят силата на дружбата и любовта в битката със злото? Въпроси, въпроси, въпроси... Аз вече знам, а вие вместо да се чудите просто се снабдете с този прекрасен роман!
Лична оценка: 8/10

Коментари

Популярни публикации от този блог

Откраднат живот: Чуждо тяло (Сезон 4)

Рап музика от Девня - на прицел е Skinny

Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"