Александър Драганов - "Черната корона"

"Черната корона" е продължение на много доброто фентъзи приключение "Сказания за Ледената планина", което като такова, изпълнява функциите си без забележка. Надгражда историята от първия роман. Удвоява броя на главните действащи лица. Увеличава мащаба на битките, а заплахата, която срещат нашите герои не просто е ужасяващо скверна и неизразимо зловеща - тя просто иде от друг свят. И не само това - книгата е в пъти по-мрачна, по-динамична, по-драматична и да, ще го кажа - по-епична, и ако имате дори бегли съмнения относно това дали да си я набавите - отхвърлете ги на мига!

"- За боговете времето е само една посока, в която успоредните прави се пресичат - усмихна се Томан, - а и какво значение има как? Важното е, че е с теб. Че винаги е била с теб."

Минали са над сто години от подвизите на мрачния елф Алтиарин, вампира Римиел и знахарката Лерта, описани в "Сказания за ледената планина". Настъпват тъмни времена. Времена, в които Боговете спират да отговарят на молитвите, отправени към тях. Това важи за всички - както за светлите елфи от Гората на Всемайката, които се обръщат към Томан Изкупителя, така и за мрачните им събратя, молещи се на Рамакар. И ако това е само леко притеснително, то разкритието, че към Иррхас Аббат, Града на Странните Удоволствия, прииждат орди от тролове, орки, сатири, минотаври и всякаква друга паплач, е ясна индикация, че времената на мир са към края си.
Черния крал, предводител на мрачните елфи, както и на всички уродливи, зли и жестоки раси, решава че е крайно време да има смяна на властта. Недоволен от Рамакар и таящ нестихваща злоба в душата си, той  влиза в кощунствен съюз със същество от древни времена и е готов да поведе многобройни войски, които да опустошат всичко и всеки по пътя си. По-лошото е, че е готов и да произнесе заклинания, с които да призове същество, което признава единствено силите на хаоса и разрухата.
Кой друг освен миналия на страната на светлината елф Алтиарин е в състояние да го спре? За целта обаче великият войн, придружаван от верния си приятел Римиел, ще трябва да измине отново пътя през Ледената планина, за да стигне до Иррхас Аббат.

"Сега вече зная, че небесните сили не се занимават с това да съдят страстите на смъртните, а напротив - готови са да благословят всяка искрена любов."

Александър Драганов ни въвежда в изградения от него свят с размах, какъвто лично аз не очаквах. Мислех си, че книгата ще е стандартно продължение, в което познатите ни от първа част персонажи ще продължат с героичните си дела. Нищо подобно - авторът ни запознава със съвсем нови и изключително интересни образи, които освен добре изградени, са и много важни за предстоящите събития. Така освен добре познатите ни Алтиарин, Римиел, Лерта и Алтира, вече имаме и още няколко централни героя, за които да ни пука - върховния жрец на Рамакар, мрачния елф Таерин, вампирката Казарада, както и светлият елф, избягал при джуджетата, Тамарай. Покрай тях обаче ще ни е грижа за съдбите и на Белия крал, зеленокосия светъл елф Камарай, джуджешкия капитан Буч, както и бойците, представители на човешката раса - граф Венсан и Барон Мюлер.
Останах много доволен от подобен развой на събитията, защото толкова много готини персонажи, свидетелстват за мащабност и епика, пред които да онемееш. А и най-важното е, че за всеки от тях е отделено време. За всеки е намерено както място, така и някаква задача. И макар някои от тях в началото на книгата да са едни, то до края има достатъчно време за промяна на вътрешната нагласа.

От една страна имаме силите на светли елфи, джуджета и хора. Но от друга стоят нямащите чет армии от мрачните елфи, сатири, минотаври, орки и тролове. Черния крал, дясната му ръка в лицето на черния елф Агамон, Прастарият и не на последно място по жестокост, предводителят на минотаврите Бракадаз, са достойните зли, които да пратят съзнанието на всеки дръзнал да се изправи срещу им в ступор и потрес.
Битките описани в романа са много. Детайлно представени са, разнообразни са и са окъпани в кръв. Говря за масовки по вода, в горска обстановка, както и в градска среда. Освен тях ще се насладите и на много двубои един на един, в които ще станете свидетели на зверски побоища, доста често водещи до падане на глави, на крайници, чупене на кокали, че дори и до вадене на вътрешности. Освен с мечове, враждуващите лагери си служат с огнестрелни оръжия или магии, за което можем да благодарим на изключително богатото въображение на Александър Драганов.
Но авторът не спира дотук. Върл почитател на хоръра, той е нямало как да пропусне да изправи любимите ни герои срещу някои могъщи чудовища, сътворени от черна магия, излезли сякаш от преизподнята. В тези единоборства физическата сила не винаги е фактор, а интелекта често е от решаващо значение. Освен всичко друго писателят е намерил начин да отдаде почит и на гениалния Хауърд Лъвкрафт, използвайки мотиви от неговите ужасяващи разкази, свързани с Ктхулу.
Любовните истории, ми се струва, че са важен елемент за писателя. Той ги описва прямо, с много красота и без да съди персонажите си. Така посланието, прокарано още в "Сказания за Ледената планина", че не бива да съдим някого по раса, цвят и вероизповедание бива допълнително обогатено, но няма да ви кажа как, за да останете изненадани, докато четете книгата.
Епична приказка за пораснали деца е напълно удачно определение за "Черната корона". Написана с жар и ентусиазъм, книгата зарибява и пристрастява читателя. Съдбите на героите, населяващи я, не са без значение, а това е може би най-големият успех на автора. Обаче размислите върху това що е предателство, каква роля играе възпитанието от малък, както и вменяването на вяра или убеждения спрямо други народи, дори без да имаш досег до тях, я изстрелват даже над чисто развлекателните стойности.
Лична оценка: 8.1/10