Бранимир Събев - "Априлска жътва"

Надали има жив човек в България, обичащ хоръра, обичащ и четенето, който да не знае кой е Бранимир Събев. Имам известни подозрения, че дори духовете на покойниците, в удобен за тях час, и разбира се, стига да имат тази възможност, препрочитат от време на време някой друг разказ от въпросния автор.
Идеята ми съвсем не е да оригиналнича или пък да възхвалявам някого без нужда. Но когато талантът е подкрепен с необорими факти, няма как да бъде подминат или пренебрегнат. Искате фактите? Блъскам ги на масата!
- "Човекът, който обичаше Стивън Кинг";
- "Нощно острие"
"Априлска жътва" също е сборник с разкази, времево позициониран между горепсочените. Той не е по-добър от тях, не е и по-слаб. На същото високо ниво е и ако сте харесали тях, на 100% ще заобичате и този.
Подборката разполага с 14 истории, представители на жанровете ужас, фантастика и фентъзи. Но има и изненади и експерименти, което свидетелства за свежест, разнообразие и идейност.
Да, действително не харесах 3-4 разказа, най-вероятно и на вас няма да ви допаднат няколко. Пред останалите десетина обаче, залагам си главата на това твърдение, ще останете прехласнати.

Позволете да споделя впечатление от "по две думи" и за всяко произведение.
Стартираме с "Лъстиво сърце". Не най-доброто заглавие в сборника, но по-скоро го приемам. Отлично служи за въведение - леко предястие, че да не се задавим после с по-големите залъци. Пък и какво по-добро начало от история с посещение на публичен дом, маскиран като хотел?
Продължаваме с "Наемникът". Не го харесах и това е лично за мен най-слабата брънка в цялата картинка. Фентъзи за две деца, които плащат на корав наемник, който да отмъсти за убитите им родители. Добре ама успях да предвидя как ще завърши. А при толкова много прочетени книги това ми се случва изключително рядко.
Под номер три откриваме "Водният град". Е това е вече друга бира. От най-добрата немска. Ледено студена и мощно газирана. Поднесена запенена и в изпотена чаша.
Светът е претърпял сблъсък с метеорит и сега цели градове се намират под вода. За нещастие върлува и смъртоносен вирус, който тормози допълнително оцелелите. Главният персонаж търси лекарство, като има добра идея къде да го намери. Или така си мисли.
"Скрежко" е любвеобвилно, интелигентно и много красиво коте. Идеално за домашен пазач любимец.
Така трябва да изглежда всеки хорър разказ.
"Големият двубой" е може би най-доброто заглавие в компилацията. Неочаквана изненада, написана в духа на "Войната на таралежите". В него не търсете ужасяващото. Тук просто ще откриете история за съперничеството. И приятелството.
Към следващите няколко разказа нямам никакви забележки. Няма смисъл да ги хваля потделно - всеки е различен от другия и добър сам за себе си. Тук Бранимир Събев показва с категоричнена яснота, че думичката еднообразие не присъства в неговия речник.
"Хотел Макабър" ни разказва за внезапно пробудил се сервитьор, служител в хотела. Човекът с все по-нарастващ ужас осъзнава, че нищо в мястото, където досега е работил, не е както трябва.
В "Сурат пазар" имаме беглец от закона. Намираме се в бъдещето, където с достатъчни средства и подходящата връзка е възможно на практика всичко.
"Вярна и единствена" е равносметката, с която мощен наемник си припомня жените, които е допуснал в живота си.
Следващите три произведения вдигат рязко нивото. Динамични, психарски и зловещи - нали за това сме се събрали?
След смъртта на хората, отгледали го от малък, момче търси "Отмъщение". То знае кой е извършителят. Знае и към кого да се обърне, за да се въоръжи и разправи с извергите. Има и какво да предложи, така че не би следвало да срещне проблеми по пътя към желаната вендета.
В апартамент "№24" живее странен субект. Мърляв, неугледен, в тях пълна мизерия. Няма нищо страшно - това е бъдещият учител по биология на Венцислав и Коко. И все пак кой всъщност е господин Панчев?
"Черните кучета" си имат грижовен стопанин. Който редовно си ги храни.
"Самак" ни е представен от гледната точка на чудовищен глиган, който не се притеснява особено дали сезонът е ловен. С този разказ леко си отдъхваме преди финалната права...
За която определено ще имаме нужда от въздух.
"Странният случай със съдия Фолсъм" представлява история все едно започната от Стивън Кинг и завършена от Лъвкрафт. Нещо друго да ви интересува?
Завършекът е поставен с "Априлска жътва". Авторът решава, че краят не бива да е спокоен. Напротив, неговата визия е за невиждано кръвопролитие, отдаващо отново почит към творчеството на великия Стивън Кинг.
На двама ученици им писва от всичко и на първия ден след априлската ваканция се появяват на даскало въоръжени до зъби. Звучи ли ви познато?
Бях чел разказа, който присъства и в сборника "Вдъхновени от Краля" (не се съмнявате, че притежавам и него, нали?). Но повтарянето му не бе поставено под въпрос.
За финал високо и ясно ще кажа следното - тук зле написан разказ няма. Останалото е въпрос на личен вкус и предпочитания.
Не, не се бойте. Впуснете се по черния път, започващ от "Лъстиво сърце" и смело препускайте до крайната му точка в лицето на "Априлска жътва". Какво толкова може да се случи? Най-много неизвестността да протегне леденостудени, костеливи пръсти, с които да ви стисне за гушите. Има лека вероятност някоя откачалка да ви нападне агресивно с остър предмет. Сега като се замисля из дебрите му се спотайва прегладняло и прежадняло същество от преизподнята, притежаващо безкрайна дължина. Но е само това, честно!
Естествено, че няма да бъдете галени с перце. Чувството по-скоро е като шкурене по гол гръб и след това обливане с оцет.
Лична оценка: 8/10