Бранимир Събев - "Нощно острие"

За пореден път оставам удовлетворен от творчеството на български автор, пишещ в жанра хорър. Писателят е небезизвестният Бранимир Събев, а книгата, която прочетох се зове „Нощно острие” и представлява сборник с шестнадесет на брой разказа, които са достатъчно разнообразни, че всеки да изпита кеф. Аз лично напълно заситих глада си за, подчертавам, качествен ужас.
Нямам намерение да пиша за всеки разказ поотделно, но задължително ще ви разкрия кои са моите фаворити. Откриващият „Лакомство или пакост” е точното заглавие за начало. Не твърде груб, доста закачлив, представен с намигване, но той сякаш мощно изкрещява в лицата ни: „Пичове, нямайте съмнения - очакват ви жестоки страхотии!”. И обещанието, ъфкорс, бива спазено.
След това възбуждащо сетивата въведение, г-н Събев решава, че няма време за повече игрички. Следва изстрел с огнестрелно оръжие право към главите ни, наречен „Обитаващият пясъци”. Хардкор ужас, който преспокойно може да бъде определен и като зъл. След тази история съм убеден, че по-внимателно ще подбирате местата, на които да приключенствате, а сухотата в устата не ви мърда!
„Риболов”, „Кафе с късметче” и „Машината” са истории, които са написани добре, държат в напрежение и не оставят човек да загуби интерес. Но най-любопитно ми бе да стигна до произведението дало името си и на сборника, та да видя дали случаят ще е подобен на онзи в „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”. Там едноименният разказ бе превъзходен. Тук случаят е абсолютно същият! Това е най-доброто заглавие в цялата подборка. Авторът не се свени да събере банда изродясали персонажи и потъпквайки всички клишета да ни предостави едно никак радостно и лицеприятно клане. Ах, какво удоволствие само!
Още не бях спрял да потривам доволно ръчички и веднага се нахвърлих на „Изтребление” - безжалостна история, която въпреки своята бруталност, е преди всичко водена от желязната логика. Пък и каква файда от преговори, когато в крайна сметка силата твърде често решава конфликта?
Харесах много „Мило дете”, където главният персонаж е изправен пред отчайваща безнадеждност да забрави съдбовно прегрешение. Той обаче бе тотално засенчен от „Гост от звездите”, където пълната промяна, настъпваща в литературния герой е странна, плашеща и не се знае докъде ще го доведе в крайна сметка.
Завършекът отново стои точно на място в лицето на „Най-великият зоопарк в света”. В него посредством монолог от обикновен работник, ще ни бъде разяснено защо въпросният зоопарк е единствен по рода си.
Естествено е да не харесам няколко разказа, но в случая не говорим за глупави такива. Просто тези няколко, които не ми допаднаха са много кратки. И поради тази причина аз останах с впечатление, че не водят наникъде. Това е мое си схващане и никой не е длъжен да се съгласява или съобразява с него.
Ако още не е станало ясно, нека поясня, че сборникът  е напълно отговарящ на високите ми изисквания и на всяка цена трябва да допълни и доукраси колекцията ви от хорър заглавия. Нощното острие е дяволски добре наточено и когато се налага реже до кокал. С него няма да се чувстате в безопасност, няма да ви е спокойно, ще се озъртате нощем при всеки лек шум, но пък не е ли баш това търсеният ефект?
Лична оценка: 8.1/10

Коментари