Moneyball (2011)

Стане ли въпрос за филм със спортна тематика, то личните ми предпочитания са да е поне такъв, в който става въпрос за футбол. И въпреки, че с Бенет Милър си пием ракията заедно, той явно грубо е пренебрегнал моите капризи. Пък и американците от край време си я карат по схемата "едно си баба знае - едно си баба бае" и налагат ли налагат в спортните си ленти изключително и най-вече любимите си ръгби ли е, американски футбол ли е, не го знам, както и бейзбола. А тези филми аз отбягвам най-дискретно. Точно по тази причина трудно се навих да гледам "Кешбол", понеже става дума за спорт, от който бъкел не разбирам - именно бейзбол. Друга причина, която в значително по-малка степен ме възпираше е, че е именно от Бенет Милър, режисьора на лекинко надценения "Капоти", който по принцип става, но не бих седнал да гледам пак. Достатъчно мъчен ми бе и първия път. И все пак дадох шанс на заглавието.
В самото си начало "Moneyball" започва с мач за влизане в лигата на големите отбори, който отбора попадащ под светлината на прожекторите - Оуклънд Атлетикс, злощастно губи. Повратна точка за всички по-нататъшни събития. Висшестоящите на тима обявяват свиване на бюджета, а на всичкото отгоре най-големите звезди напускат отбора. Мениджърът Били Бийн е изправен пред почти непреодолима ситуация - освен, че трябва да намери заместници на напусналите, с малкото пари, които разполага, той трябва да подготви отново изключително боеспособен отбор, с който да се бори за титли.
Отчаяните времена изискват отчаяни ходове, а Били Бийн е готов на всичко. Сметнати от мнозина едва ли не за саботаж, действията му са драстични. Той възприема философията Кешбол, която се базира изцяло и единствено на сухата статистика. Започва да сглобява отбор от играчи, които са отритнати отвсякъде, следователно са за без пари, но пък статистически погледнато коефициентите им за полезно действие са впечатляващи. В това му начинание му помага единствено Питър Бранд, който е млад, но може да бъде наречен същински корифей, стане ли дума за статистика. Двамата срещу управителния съвет, срещу феновете, срещу всички. Дали схемата работи? Бийн и Бранд имат своите моменти, но като цяло това не е филм за победителите и победите, а образа на мениджъра не е от най-от най-големите късметлии на света.
Основната ми грешка бе, че сметнах филма за бейзболен. ОК, става дума за бейзбол, но в случая събитията в "Кешбол" могат да бъдат отнесени към всеки един спорт - бил той футбол, баскетбол, волейбол, дори хандбал ако щете. Това превръща лентата в една идея по-универсална, насочена не само към любителите на бейзбола, но и към почти всички фенове на отборния спорт.
Друго, което е важно да се отбележи е, че освен спортен, филмът е и драма. Силна и издържана, тя предоставя на зрителя два часа много качествено кино. Актьорите са безупречни в своите изпълнения, а образите, които ни представят изглеждат страшно истински. Ироничното в продукцията е това, от което произтича и основната драма на Били Бийн, защото той не е загубеняк, но в крайна сметка не е и победителят, когото сме свикнали да виждаме в такъв тип филми. Няма късмет в личен план, в следствие на което жена му е с друг. Обича дъщеричката си и времето прекарано с нея му е по-скъпо и от бейзбола. Работохолик. В работата си оставя сърцето. Всичко е як труд и пак труд. Но в спорта винаги има и един непридвидим фактор, който е от жизненоважно значение говорим ли за успехи - късмета.
В главната роля, като Били Бийн виждаме Брад Пит, който за пореден път прави силно изпълнение. Само един поглед е нужен на зрителя, за да разбере, че мениджърът на Оуклънд е ужасано обременен човек. Вложил всичко в работата, с разбит живот в личен план. Ежедневно трошащ нерви, изключително почтителен към всеки, който помага за благото на отбора. За постигане на по-плътен персонаж, който да почувстваме едва ли не като близък, е използван похват стар като света. Но пък употребен точно на място, той е идеалният начин да погледнем в живота от близкото минало на Били Бийн. Спомените. Още от млад Били е имал възможността и таланта да се превърне в супер успешна бейзболна звезда. Уменията му са безспорни. Но явно недостатъчни и кариерата му на активен играч е провал. За това той прехвърля хъса, енергията, знанията си в областта на бейзбола, във възложения му на по-късен етап мениджърски пост. Упоритият труд продължава, защото това е човек, който има какво да доказва. И пред кого. Брад Пит се справя перфектно с предаването на всяка емоция, което свидетелства за страхотните му актьорски заложби.
Голямата изненада е Джона Хил. Той е Питър Бранд, подкрепящият до последно Бийн в неговото начинание. Нещо повече, той сам вярва, че това е начинът, пътят към успеха. Никога не съм вярвал, че ще видя тоя тип в сериозна продукция, особено в спортна драма. Защото комедиите, някои от които доста тъпи, са му запазена марка. Та още докато го видях си зададох въпроса: "Има ли място тук подобен тип актьор?". Отговорът е: "Да!". Джона Хил пресъздава по доста интересен начин образа на млад статистически гений. От него почти през цялото време лъха едно леко притеснение, което аз отдавам на почитта към Били Бийн.
Третият и последен човек, който ще спомена е актьор, за който ще е срамота да не бъде отбелязан - Филип Сиймур Хофман. Не че прави някаква велика роля, но самото му присъствие вдига класата на "Кешбол". Пък и нека си го кажем директно, ролята на треньора на Оуклънд му иде отръки. То въобще дали има роля за този човек, която да не му пасва?
Може би ще е несправедливо ако дори за миг не спомена сладурското изпълнение на Керис Дорси, като дъщеричката на Били Бийн, но мисля, че няма смисъл да се спирам по-обстойно. Защото "Кешбол" е филм, в който всичко е изчислено, добре премислено и изпълнено. Всеки си знае мястото и прави това, което му е възложено. Похвално е, че Бенет Милър тук се е отървал от досадния проблем на "Капоти" - скуката. В резултат на което настоящата му лента има зададен ритъм, темпото е похвално, скучаенето - изключено.  Не случайно посочвам тази истина, а защото прибавена към купа от позитиви на продукцията, я превръща в много стойностна.
Какво не бива да очаквате от филма? В никакъв случай не очаквайте драматично показани бейзболни срещи. Забравете надъхващите, едва ли не епични треньорски речи. Избийте си от главите всякакви очаквания за филм представящ отбор, който докато пада и пада, изведнъж намира силата да мачка , като накрая чак взима някакъв трофей по изключително емоционален начин. Ще си отдъхнете от клишетата, "Кешбол" е лишен от тях! Всичко е статистика. Вярно е, че това е малко обидно към момчетата, които изнасят мачовете на игрището, защото все пак те са хора, а не машини, та да бъдат разглеждани като цифри и данни, но пък от друга страна е даден шанс на много провалени таланти, които са били пренебрегнати от всички други, така че не можем да се оплачем от липсата на баланс.
Това, което трябва да бъде разбрано, асимилирано в пълна степен е, че "Moneyball" не е типичният спортен филм. Той е поглед от различен, нов, дори оригинален ъгъл. Той не показва нито развоя, нито самия мач. Показва само крайния победител. По-важното се случва извън терена. Обстойно и достойно са ни показани хората, които дърпат конците, задвижващи тази спортна машина.
Фактът, че лентата е по действителни събития и придава още повече тежест. В крайна сметка това е филм, който разчита на ценностите в киното. На атмосфера, актьорска игра, диалози и не на последно място на сценарий. Гледайте смело.
Лична оценка: 8/10