Жителите на град Оран стават домакини на неочаквана и неканена гостенка. А тя идва с разрушителна, пагубна, стихийна и брутална жестокост. Нейният престой не се влияе от хорското мнение. Злонамерена е и смъртоносна.
Това е чумата.
Тя ще решава кой и кога да порази. Промяната след нейната поява ще засегне целия град, както и живота на всеки от жителите му, ще или не ще. За нейните прищевки никой не е подготвен. Пред нейните удари всички са беззащитни като пеленачета. И все пак има хора, които по един или друг начин решават вместо да се подчинят на първичния страх, да се изправят и кой с каквото може да работи срещу нея.
Към днешна дата романът на Албер Камю изглежда повече от актуален, поради което го препоръчвам на всички, дори и на хора, които по принцип не са много по четенето. Всеки, който се сблъска с тази книга едно, че ще види що е то шедьовър и второ ще може да съпостави ситуацията с моментната обстановка, в която се намира голяма част от човечеството покрай кризата с коронавируса.
От автора бях чел само "Чужденецът", която също е превъзходна книга, но "Чумата" ме изкефи дори повече. Събитията в романа са описани много плавно. И много достоверно. За краткото време, през което човек прочита книгата (тя не е особено голяма), то той заживява в Оран. Градът ни е представен с най-подробни детайли, като са изложени всичките му особености.
После иде ред на жителите. Разбирайте на героите, чиито действия ще наблюдаваме. Албер Камю далеч не бърза да ни нахвърля характерите им. Неговият подход е друг - той ни ги представя постепенно, като съобразява появата им най-вече със събитията около тях. Начинът, по който развива тези персонажи също е похвален. Някои от тях търпят непрестанна промяна, при отделни герои дори наблюдаваме катарзис, а най-хубавото е, че всеки един от тези образи ни се разкрива малко по малко, непрекъснато показвайки ни част от своята душевност, чак до самия край на произведението.
Целият процес, от появата на чумата, та до нейното изчезване, е доста интересен за наблюдаване. Стоейки на безопасно разстояние отстрани и надалеч, за мен събитията изглеждаха все едно наблюдавам зловещ експеримент. Показано ни е всичко, от това кой как реагира на първата проява на епидемията, до това как се отразява целият този ужас на града като цяло. Естествено, мерките, които се вземат за ограничаването ѝ за мен бяха повече от любопитни.
Реално няма незасегнат от чумата. Доста от моментите са тежки за четене и човек неволно потръпва, докато минава през тях. Повечето обаче сякаш показват как жителите на Оран се опитват да живеят в новосъздадените условия и как гледат да запазят нормалността си в една напълно ненормална обстановка.
И това не е всичко. Авторът е намерил време и място да ни запознае с няколко лични истории на някои от героите си. Съдби, които на фона на разиграващия се ужас може и да изглеждат не толкова важни, но всъщност за преживяващите трудните времена, тези неволи са всичко. Да наблюдаваме опитите на малкия човек да се закрепи, да се хване за нещо, колкото да не мисли за най-лошото, са обнадеждаващо оптимистични, но въпреки това и доста трогателни.
Лична оценка: 10
Коментари
Публикуване на коментар