Много мисли ми минаха през главата след последните две загуби на любимия отбор. Гледах и двата мача, естествено, и ми се иска да изкажа кратко мнение. Обобщено би звучало така - Борусия (Мьонхенгладбах) и Холщайн Кил ни надиграха, биха си заслужено и аз по никой начин не оспорвам успеха им. Още повече, че играта ни бе просто фрапантна. Тук обаче говорим за Байерн и не вярвам лошата серия да продължи. Или поне се надявам.
Миналата година цял свят видя какво сътвори баварския валяк. Мачкане на всеки фронт и то след атрактивен, ефективен и като цяло много отличен футбол. Противниците бяха помитани, а главен "виновник" за всички тези успехи, лично според мен, е Ханзи Флик. Треньор, в когото, ако трябва да съм честен, отначало не повярвах. И за моя радост бях брутално опроверган.
2021 година обаче започва зле. Няма да се спирам на серията, в която противника ни открива резултата. Има си кой да брои. Ще отворя дума за последните два двубоя. Те дойдоха сле разгрома над Майнц 05, където ги попиляхме с 5:2. Да, поведоха с два гола, но второто полувреме на баварците ме зарадва и тогава си казах, че тръгваме отново да газим. Грешал съм.
По същество. Повеждаме като гост на Гладбах с 2:0. Първият гол от пресилена дузпа. Може да се даде, но за мен нямаше. Лева вкара. Вторият гол го заби Горецка от далечно разстояние. Там също имаше съмнения за нередовност, защото играчът на Байерн пое топката с така нареченото дълго рамо. Мисля, че попадението правилно бе зачетено, въпреки че има съдии, които биха го отменили. Фактът обаче е следният - повеждаме навън с два гола. След което започваме да играем някаква непозната за мен игра. Или всичко друго, но не и футбол. Жребчетата ни обръщат с брутална лекота. Забиват три парцала и оставят впечатлението, че са взели близалка от малко дете. Аз пък веднага се върнах години назад, припомняйки си мача с Кьолн, под ръководството на Луис ван Гаал. Сетих се за загубата много преди коментаторите по Евроспорт 2, това го казвам за протокола.
Следва мач за Купата на Германия срещу тима на Холщай Кил, който се подвизава във втора Бундеслига. То и е напълно нормално във втори кръг да не срещнеш основен конкурент. Какъв леден душ обаче заля играчите на Байерн.
Отново сме гости. Този път започваме по-надъхано и уж ще играем приличен футбол. Повеждаме чрез Гнабри. Бруталната засада няма кой да я види и както в мача срещу Гладбах, излизаме напред в резултата след 100% нередовен гол. Домакините обаче се раздават и дават здрав отпор. Изравняват и полувремето завършва по този начин.
Още в началото на втората част получаваме шанс да поведем. Пряк свободен удар ще бъде изпълнен от Сане. Брилянтен удар и гол! И вместо да натегнем, за да търсим още попадения, ние отново почваме да се ръчкаме странно и да се държим все едно този резултат е напълно задоволителен. Е, Холщайн Кил изравниха брутално в последната секунда на второто полувреме. Продълженията бяха мъка, а при дузпите втородивизионният тим показа железни нерви и завидна безкомпромисност.
Две загуби. Голяма работа, ще каже някой. Според мен не е малка. Играта ни е много слаба. А и в двата мача ни обръщат. Пък и в двата повеждаме с нередовни голове.
За няколко души няма да кажа нищо лошо. Ханзи Флик има пълното ми доверие. Левандовски и Нойер са блестящи. Кимих също е сред най-добрите, но се връща след контузия, а и няма мач след това, в който да не е ритан здраво. Трябва му малко време.
Защитата обаче е плачевна. Боатенг има добри моменти. Прави и големи глупости понякога. Зюле ми изглежда като човек, който не е адекватен и понякога не разбита случващото се на терена. Сякаш му трябват някакви допълнителни разяснения. Алаба не е напълно с отбора. Съзнанието му е заето с броене на милиони евра и играта му в момента явно е на втори план.
От ред играчи се иска повече. Толисо, Горецка и Гнабри могат много повече. Коман се разви много и по прицип не може да бъде винен за нищо, но той няма лидерски качества. Същото важи и за Алфонсо Дейвис, който е твърде млад и това е лесно обяснимо. А пък Дъглаш Коща е сред много слабите играчи.
Харесвам Сане. Той е неуверен и все още не се е адаптирал напълно към играта на Байерн, но потенциалът му е огромен. Пипа топката с лекота и играе с идея. Малко още му трябва, за да разгърне всички свои възможности. С няколкото си гола вече показа, че знае какво прави.
Най-големият длъжник на отбора обаче за жалост е един от най-големите ми любимци. И това е Томас Мюлер. За него последно чух, че направил силен мач срещу Лайпциг. Бях на работа и го пропуснах, но след това съм гледал всяка среща на баварците и за мен той е изгубил всякаква форма. Нито асистенции, нито пробиви, нито голове. Всички знаем, че това е нестандартен играч. От тези, които са едно на милион и имаме щастието, че е в редиците на отбора. Но когато е в слаба форма, това не трябва да бъде незабелязао или подминавано.
В общи линии това имах да кажа. Надявам се Флик да стегне момчетата, както само той си знае. И дано се върнем на победния път още този уикенд.
Коментари
Публикуване на коментар