Убит е свещеник. И сякаш само по себе си това не е скандално, то чуйте за какво зверство става въпрос. Главата на нещастника е отрязана, а на нейно място, посредством кол, е забучена кучешка.
На местопрестъплението са пратени едни от най-печените детективи от отдел "Обири и убийства" Робърт Хънтър и верният му партньор Карлос Гарсия. След оглед на ужасяващата сцена Хънтър остава с впечатлението, че това е убийство на ритуална основа.
Лоша заблуда. Много скоро имаме подобна по жестокост екзекуция, а някои от уликите не оставят и капка съмнение, че извършителят е същият. Но този път няма ритуал.
Медиите удачно кръщават садистичния психопат Екзекуторът. Това е нов вид сериен убиец. Абсолютно зажаднял за кръв, но и прекалено интелигентен, той разполага с важна информация за своите жертви - знае какви са техните страхове. А това е знание, което той използва по възможно най-ефективен начин.
И всичко това се случва докато в отдел "Обири и убийства" има рокада по високите етажи. Старият капитан се пенсионира, а неговото място е заето от Барбара Блейк, която меко е описана от предшественика си като "истинска кучка".
На ход е Хънтър.
Втора част от поредицата за детектив Робърт Хънтър сбъдва мечти. Когато писах за "Хамелеонът се завръща" изказах мнение, че е хубава, но и че очаквах нещо повече. Е, "Екзекуторът" е ПОВЕЧЕТО. Триларът напълно задоволи изискванията ми и ме накара да се поздравя за доброто решение да започна серията.
Тук виждаме интелекта на Хънтър в пълния му блясък. Детективът чете бъро и много. И много помни. Той знае толкова много неща, че до него помощникът му Гарсия на моменти изглежда напълно засенчен. Но и Карлос си има своите моменти, най-малкото е симпатяга.
Крис Картър е боядисал романа в червено. Кръвта е в огромни количества и постоянно заплашва да прелее от страниците. Авторът е отделил специално внимание на описанията на местопрестъпленията. Извършените зверства не са спестени и ввсичко е подробно представено. Имаме и изненада сред персонажите, образ който не очаквах да видя в подобен род трилър, но тук бе умело вплетен в сюжета и работеше.
За пореден път нямах идея кой е убиецът. А на финала стана ясно, че не е чак толкова трудно да бъде отгатнат. Но Крис Картър така ловко ме успа на важните места и така хлъзгаво ме поднесе на не толкова значимите, че аз залитнах в съвсем грешна посока. Така в края на книгата кефът бе пълен. Особено след като Хънтър освен знания демонстрира и неочаквани бойни умения.
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар