Първи сблъсък с творчеството на Чарлс Буковски... Зашеметен съм, това е факт. Тези дни ще драсна мнение за "Factotum (момче за всичко)", но преди това с удоволствие ще ви представя няколко добре обрисуващи произведението цитати.
Забавлявайте се :)
1
"Тази нощ спах в парка. Бях много уморен и не обърнах внимание на твърдата пейка. Заспах.
Малко по-късно се събудих от нещо като рев. Никога не бях знаел, че алигаторите реват. Или по-точно това бяха много звуци: рев, възбудено вдишване, съскане. Чух и прищракването на челюсти. Пиян моряк бе влязъл в центъра на езерото и беше хванал един от алигаторите за опашката. Животното се извиваше и опитваше да достигне моряка, но му беше трудно. Челюстите бяха ужасяващи, но бавни и неточни. Друг моряк заедно с младо момиче стояха на брега и се смееха. После морякът целуна момичето и си тръгнаха заедно, като оставиха другия да се бие с алигатора…"
2
"Изкъпах се и се облякох. В кухнята намерих няколко празни бутилки и ги върнах в бакалията. Намерих един бар на улицата, влязох и си поръчах наливна бира. Беше пълно с пияници, които пускаха джубокса, говореха високо и се смееха. От време на време пред мен се появяваше нова бира. Някой черпеше. Пиех. Започнах да си говоря с хората.
Погледнах навън. Беше вечер, почти тъмно. Бирите продължиха да пристигат. Дебелата съдържателка и приятелят й се държаха приятелски.
По едно време излязох навън да се бия с някой. Не стана добър бой. И двамата бяхме прекалено пияни, а в асфалта на паркинга имаше големи дупки и едва се задържахме на крака. Отказахме се…"
3
"Тавите бяха тежки. Повдигането дори и на една тава бе уморително. Ако си представиш, че трябва да го правиш осем часа и да повдигнеш стотици тави, никога няма да се захванеш. Зелени бисквити, червени бисквити, жълти бисквити, кафяви бисквити, виолетови бисквити, сини бисквити, зеленчукови бисквити, витаминозни бисквити.
От такава работа хората изнемощяват. Усещат изнемога, свръхумората. Говорят безумни блестящи неща. Бях не на себе си, псувах, говорех, ръсех шеги, пеех. Адът кипи от смях. Дори Джуджето се смееше.
Работих няколко седмици. Ходех на работа винаги пиян. Никой не обръщаше внимание. Нямаше желаещи за моето място. След един час пред фурната изтрезнявах. Ръцете ми бяха на пришки и мехури от изгарянията. Всеки ден сядах в стаята си и си пуках пришките с карфици, които преди това стерилизирах на пламъка на кибритена клечка."
4
"Надежда. Какво друго му трябва на човек. Липсата на надежда обезкуражаваше хората. Спомням си как в Ню Орлиънс живеех на две захарни пръчки от по 25 цента на ден, и така със седмици, за да имам свободно време да пиша. Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи. Душата на човек е вкоренена в стомаха му. Човек пише по-добре, след като е изял телешки бифтек и е изпил половин бутилка уиски, отколкото след като е изял една захарна пръчка за 25 цента. Митът за гладуващия творец бе измама. Когато веднъж осъзнаеш, че всичко е измама, ставаш мъдър и започваш да гориш и колиш себеподобните си. Ще построя империя върху съсипаните тела и съдби на беззащитните мъже, жени и деца — ще им го набутам целия. Ще им покажа аз на тях!"
5
"Когато се върнах в Лос Анджелис, си намерих един евтин хотел до улица „Хувър“ и се запих, без да ставам от леглото. Пих три или четири дни. Не можех да се насиля да прочета обявите за работа. При мисълта, че трябва да седя пред човек зад бюро и да му разправям, че искам работа, че съм квалифициран за тази работа, ми ставаше лошо. Откровено казано животът ме ужасяваше, всичко, което човек трябваше да върши, за да може да яде, спи и да се облича. Така че си стоях в леглото и пиех. Когато пиеш, светът пак си е там навън, но не те държи за гърлото."
6
"Получавах заплата още две седмици. Тогава, една сряда, Манц се появи на пътеката до кабинета си. Махна ми с ръка да се приближа. Когато влязох в кабинета му, Манц бе седнал зад бюрото си.
— Седни, Чинаски — в центъра на бюрото имаше обърнат чек. Плъзнах чека по бюрото и без да го погледна го пъхнах в портфейла си.
— Знаеше, че ще те уволним?
— Не е трудно да се досетиш какво мисли един шеф.
— Чинаски, от един месец се скатаваш и го знаеш.
— Човек си скъсва гъза от бачкане, а вие не го оценявате.
— Ти не си скъсваш гъза от бачкане, Чинаски.
Позагледах се в обувките си. Не знаех какво да кажа. После вдигнах глава.
— Аз ви давах времето си. Това е всичко, което мога да дам — единственото, което човек като мен притежава. И то за жалките долар и четвърт на час.
— Спомни си, че молеше за тази работа. Каза, че работата е вторият ти дом.
— … моето време, за да можете да живеете в големите си къщи на хълма и да имате всичко, което си поискате. Ако има някой, който да е загубил от тази сделка, от това споразумение… То аз съм този някой. Разбираш ли?"
7
"Държавната трудова борса във Флорида бе приятно място. Не бе така натъпкана с хора, както борсата в Лос Анджелис. Сега бе мой ред за малко добър късмет, не много, но поне малко. Наистина нямах амбиции, но трябва да има място и за хора без амбиции, имам предвид място по-добро от това, което човек обикновено заслужава. Как по дяволите можеш да си щастлив, когато в шест и трийсет те събужда будилник и трябва да скочиш от леглото, да се облечеш, да ядеш набързо, да сереш, да пикаеш, да си измиеш зъбите, да се срешеш, да се блъскаш в транспорта, за да се добереш до някакво място, където всъщност правиш много пари за някой друг и от теб се иска да бъдеш благодарен, че ти е предоставена тази възможност?"
8
"Аз не бях много добър. Моята идея бе да се скитам наоколо без да правя нищо, винаги да избягвам шефа, а също така и доносниците, които ще ме натопят на шефа. Не бях чак толкова умен. Правех го по-скоро инстинктивно. Винаги започвах работа с усещането, че скоро ще напусна или ще ме изхвърлят и това ми даваше спокойствие, което погрешно се тълкуваше като интелигентност или скрита сила."
9
"Дамските тоалетни, както обикновено, бяха най-ужасни. Повечето от жените, очевидно, просто хвърляха дамските си превръзки на пода в кабинките, видът им, макар и познат, беше смущаващ, особено, когато си махмурлия. Мъжките клозети бяха горе-долу по-чисти, но все пак мъжете не използваха дамски превръзки. Поне като работех, бях сам. Не бях кой знае какъв метач. Често кичур коса или смачкана цигарена угарка предателски оставаха в някой от ъглите. Нека си седят там. Що се отнася до гъзпапира и покривалата за дъските бях особено старателен. Това можех да го разбера. Няма нищо по-ужасно от това да се изсереш с кеф и когато протегнеш ръка към кутията с тоалетната хартия, тя да се окаже празна. Дори и най-отвратителното човешко създание на света има право да си обърше задника. Случвало ми се е, като се изсера, да се протегна и да няма тоалетна хартия, тогава протягаш ръка за хартиена покривка за дъска и се оказва, че и те са свършили… Ставаш, поглеждаш назад и твоята тъкмо е паднала в чинията. След това нямаш голям избор. В такъв случай според мен най-приемливо е да си избършеш гъза е долните си гащи, да ги хвърлиш в клозета, да пуснеш водата и да го запушиш."
10
"Мъжът ме поведе нагоре по тясно стълбище. Името му бе Джордж Хенли. Джордж ми показа работната ми стая, съвсем малка, тъмна, само една електрическа крушка и едно мъничко прозорче, което гледаше към задна уличка.
— Така — каза той, — виждаш ли ги онези кашони. Поставяш накладките в кашоните. Ей така.
Господин Хенли ми показа как.
— Кашоните са три вида, всеки с различен надпис. Едните са за „Супертрайни накладки за спирачки“. Другите са за „Супер накладки за спирачки“. А третият е за нашите „Стандартни накладки за спирачки“. Накладките са подредени тука.
— Но те ми изглеждат еднакви. Как да ги различавам?
— Не е нужно да ги различаваш. Те всички са еднакви. Просто ги разделяй на три. А когато свършиш с опаковането на тези накладки, ела долу и ще ти намерим някаква друга работа. Става ли?
— Става. Кога започвам?
— Започваш веднага. А, и абсолютно никакво пушене. Не тук. Ако искаш да пушиш, слез долу, разорахме ли се?
— Няма проблеми.
Господин Хенли затвори вратата. Чух го как слиза по стълбите. Отворих малкото прозорче и погледнах света навън. После седнах, отпуснах се и изпуших една цигара."
11
"Списъкът продължаваше. Мислех си, че е много хубаво дето има толкова много работни места, но от друга страна това ме притесняваше — вероятно щяха да ни насъскат един срещу друг, по един или друг начин.
Естествен подбор. В Америка винаги е имало хора, търсещи работа. Винаги е имало толкова много годни за употреба тела. А аз исках да съм писател. Почти всеки иска да е писател. Не всеки си мисли, че може да бъде зъболекар или автомонтьор, но всеки смята, че може да бъде писател. От тези петдесет мъже в стаята сигурно поне петнайсет мислеха, че са писатели. Почти всички употребяват думи, които могат да напишат на хартия, т.е., почти всеки може да стане писател. Но повечето хора, за щастие, не са писатели, или дори таксиметрови шофьори, а някои хора — много хора — за нещастие, не са нищо."
Коментари
Публикуване на коментар