Винаги вярна. Винаги до мъжа си. Оказваща силна подкрепа, без каквито и да е претенции. Морална опора и човек, споделящ щастието и радостите на половинката си. Това е съпругата.
Джо Касълман е автор на романи, харесвани от критика и почитатели. Вече не в първа младост, той получава признание, което дълго е чакал - трябва да отиде във Финландия, за да му бъде връчена престижна литературна награда.
По време на самолетния полет жена му Джоун взима съдбоносно и крайно решение - да съобщи на мъжа си, че иска да се разделят. Не, това не е моментна хрумка, а много добре обмислен и може би напълно правилен ход. Но за да преценим ще трябва да изслушаме историята на съпругата.
Преживяването ми с книгата бе далеч от нормално. Мег Уолицър ни запознава с историята на жена, живяла много дълго с известен и почитан автор на романи. Разказът е предаден от гледната точка на съпругата и представлява едно огромно ровене в миналото. Ама от-до. С хубавите му моменти и с изкарването на всяка една кирлива риза.
И отначало това ми бе досадно. Всичко ми звучеше като едно голямо оправдание от страна на главната героиня. Авторката обаче добре задълбава в същината и лека полека, почти неусетно, но доста постоянно, променя изгледа към ситуацията.
В заключителните глави става ясно, че тази тактика работи много добре за целите на книгата. А като прибавим и няколкото обрата положението рязко взема нова посока и романът всъщност се оказва хубав.
Лична оценка: 7.2/10
Коментари
Публикуване на коментар