Осем истории са поместени в сборника с избрани произведения на Франц Кафка, озаглавен "Преображението". Сигурно не съм единичен случай, но на мен тази книга ми се дочете точно заради едноименния разказ, включен в подборката. Понеже знаех за какво иде реч в него, а именно за мъж, който се събужда от сън и установява, че се е превърнал в гигантско насекомо. Колко яко е това? :)
И творбата ме изкефи подобаващо. Достатъчно дълга, че да прикове вниманието, тя дори е разделена в три части. Не стига, че човекът се събужда и вече не е с обичайния си облик, ами и по някакъв начин той иска да продължи нормалния си живот. Като за начало е достатъчно примерно просто да стане от кревата и да иде на работа. Новото му тяло обаче ще му прави спънки.
В разказа е включено и семейството на злощастният мъж, като са ни предадени доста подробно и техните действия в тази невиждана друг път в човечеството ситуация. Освен това самата история се развива не за ден-два и това в случая е голям плюс. А най-готиното е, че това не е някаква безутешна драма, каквато ситуацията предполага, а всъщност направо си бие на комедия. "Преображението" ми направи силно впечатление, така че дори и само заради него, четенето на книгата си заслужаваше.
Можеше ли другите творби, присъстващи в сборника да бъдат по-добри? Със сигурност. Аз лично освен "Преображението" харесах още трички:
"В наказателната колония" разглеждаме устройството на машинария за екзекуции, която скоро ще влезе в употреба. Въпросът е кой ще е потърпевшият?
"Огнярят" на кораба има нужда от защита, понеже го обвиняват в некадърност. В негов адвокат се превръща младо момче, което дори си няма идея дали в подобни твърдения има някакъв резон. Капитанът и съветниците му на борда ще трябва да вземат решението, ако е чак толкова важно.
Мъж решава да пише писмо до най-добрия си приятел, но се чуди дали да му събщи важните новини около себе си или да дрънка обичайните общи приказки. "Присъдата" няма да я произнесе той, а оказва се баща му, който въпреки леко шантавото си поведение, изненадва с много твърда гледна точка по деликатния въпрос на своя син.
Останалите четири разказа не ми харесаха. "Грижата на бащата" е супер кратък. Там просто има някакви изречения наредени едно след друго. "Братоубийство" ни прави свидетели на въпросното престъпление, отново доста набързо. "Единадесет сина" е упражнение по описване на характери. Единадесет на брой. Добре направено, но не води доникъде. И "Малката жена", който е малко по-хубав от предните три. В него ни е подхвърлена някаква ситуация, за която нямаме никаква сигурност или яснота каква точно е. Можем да се досещаме само. Мъж има проблеми. Предимно с жена. И така...
Това е. Осем истории - четири харесах, четири не. Не мога да кажа, че съжалявам за отделеното време, напротив - намирам за хубаво, че прочетох сборника. Още повече, че заглавният разказ е сила. Все пак авторът не ми е напълно непознат, чел съм му "Процесът" и след време пак бих посегнал към негово произведение. В случая с тази подборка най-много ми допадна това, че дори действието да е ситуирано в едно помещение, Франц Кафка съумява да извлече абсолютен събитиен максимум от създалата се ситуация. На места сцените са ни поднесени като театрални постановки и това отново може да бъде прибавено към положителните страни на книгата. Които определено са повече от отрицателните.
Лична оценка: 6.7/10
Коментари
Публикуване на коментар