Росица Георгиева - "Изгубена самоличност"

Никол Филипова е програмистка. Адам Григоров пък е представен като известен бизнесмен, за когото пишат във вестниците, въпреки че като характер е по-скоро скромен човек. Никол и Адам се срещат и ако в момента в главата ви изниква романтична картина с две влюбени гълъбчета, то направо я заплюйте и изтрийте. Нещастните пилета ряпа да ядат! Тея двамата се влюбват стихийно. Такава обич няма в познатите ви книги и филми.

Действието на книгата се развива в София. И тя със сигурност не е любовна, просто така започва, за да изглежда глуповато и после да ви стовари мозъчноувреждащи обрати, от които свят да ви се завие! Е, при мен не се получи, понеже ги усетих тея пусти плот туистове, но пък има все някакъв шанс през живота си да не сте гледали никога филм, както и да не сте помирисвали книга, и тогава... Тогава ще ви ударят безпощадно.

Росица Георгиева е имала желание да спретне конспиративен трилър, който обаче е наистина елементарен, така че ако не пренебрегвам бойната част от книгата ѝ, мога да се съглася, че това е нищо повече от посредствен екшън. В "Изгубена самоличност" никой не е този, за когото се представя. Чакайте малко... Без злодеите - те са си те. И без някои други странични персонажи. Но останалите не са тези, за които ги мислите, въпреки че още след трета страница ще се сетите. Долу горе схванахте ли нивото?

Държавни агенции, престъпни организации и съмнителни политици по високите етажи - нищо от това не е обяснено или разработено като хората, но друго е през глава-две да говориш високопарно за "големите играчи в сянка". Абе звучи конспиративно. Придава тежест и създава илюзията за опасност.

Нека не бъда обаче краен идиот. В книгата, която генерално не ми хареса, харесах някои неща. Вече споменах екшън частта. И да, тя не бива да се пренебрегва. Имаше добре описани динамични схватки и престрелки. Раздвижването в ставите се е отразило добре на произведението. После - прекрасно описано минало на главната героиня. Изобщо главите, в които се говори за младата Никол Филипова са на високо ниво и рязко контрастират с всичко останало. И понеже те са по-дълги и информативни, най-вече се различават с темпото на историята в настоящето, която на прекалено много места е безжалостно претупана.

Най-дразнещи си остават обратите - видими бяха от космическа станция на NASA. Особено, когато почна да се изяснява кой кой е и каква игра играе, имах чувството, че гледам Скуби-Ду. Все си представях как някой маха маската на някой друг и отдолу се появява образ, който никак не не ни шокира със своята самоличност, но все пак ние трябва да сме смаяни.

И за финал бих отправил един съвет към авторката - занапред може да помисли над начините, с които се налага да се измъкват персонажите ѝ от опасности, понеже тук Никол Филипова имаше няколко живота. В по-реално произведение трябваше да е умряла минимум два пъти и то много преди заключителната част.

Лична оценка: 3/10