Останала самичка още от 6 годишна, на Кая ѝ се налага да се оправя в живота както може. Момиченцето живее на мочурището, далеч от всички и в изолация. То обаче започва да си пазари и да си готви. Компания му правят чайките, а приказно вълшебните дни, прекарани в реката с лодката, зачестяват и осмислят съществуването ѝ. Свободата на Кая не може да бъде оспорена, но докато расте тя също има воите цели, мечти, копнежи и любовни трепети.
Малко по-далеч в годините в близкото градче е намерен мъртъв младеж, доста известен бивш спортист. Местният шериф и помощникът му подозират, че случилото се въобще не е инцидент. Разследването ще отведе органите на реда до къщурката в мочурището. До домът на Кая.
Общо взето книгата е за битието и премеждията на Кая, която въпреки че е без образование постига много в живота си. Без това да е жанрът, пред който ми омекват краката, книгата ми хареса и мога да я препоръчам на всички, дори и на тези, които смятат, че ще им се догади от прекалено много романтика и любовни лиготии. Не, такова нещо няма да се случи.
Дилия Оуенс описва сцени и събития, случили се в рамките на няколко десетилетия, но прескачането във времето е плавно и естествено. Никъде действието не стои като дялано с теслата. В описанията на авторката се усеща магия, а във взаимоотношенията между персонажите ѝ винаги има една топлота. Па макар и някога напрежението също да присъства.
Романтична книга, в която имаме и криминален случай, колкото да държим по-високо ниво. За мен подходът е успешен. А и не вярвам още една трактовка по въпросите за вината, прошката и отстояването на мнението да е излишна някому.
Лична оценка: 7.6/10
Коментари
Публикуване на коментар