След прочитането на "Разум в бездната" и "Фаетон" от Петър Бобев не бях кой знае колко впечатлен, въпреки че книгите въобще не могат да бъдат наречени лоши. Сметнах, че трябва да продължа с творчеството на автора и решението ми се оказа твърде удачно. "Боа и диаманти" бе произведението, което приключих преди няколко дни и трябва да ви призная, че харесах приключенския роман повече отколкото очаквах.
"Човекът неволно си помисли. Колко лесно е наистина да бъдеш смел, когато си по-силен. Би искал да попита ягуара и нему подобните какво щеше да прави, ако имаше силата на агути. Или на лисицата..."
Притиснат от нуждата за бърза печалба, дързък гаримпейрос се подвизава из бразилската джунгла, надявайки се да открие диаманти, които да продаде максимално изгодно. Но този човек далеч не е единственият индивид, чиито действия проследяваме. Авторът е уплътнил романа си с множество персонажи, представители на животинския вид. Боа, кайманка, папагали, анаконда, ягуар, ястреб, прилеп - това е само част от колоритното обкръжение, което ви очаква, ако разгърнете страниците на книгата.
"За жалост животът не е филм. Във филма, в изкуството въобще, е прието да надделее доброто, справедливостта. Там авторът като бог раздава правда навред - наказва лошите, награждава благородните. Действителността е по-различна. Злото тук е всесилно. Злото тук разполага с парите, разполага със законното основание, разполага най-важно с автомати и пистолероси. С невежеството на простия народ... Един самотен борец, дори в името на по-висша правда, а не за собствените си диаманти, е обречен на неуспех."
В творбата пряката реч почти не се среща. Петър Бобев разчита най-вече на описания и природните картини са му се получили наистина завладяващи. Когато обрисува пък поведението на което и да било животно, имах чувството, че се пренасям пред малкия екран и гледам Nat Geo Wild. Толкова увлекателно е разказано.
Опасностите на джунглата са изведени на преден план и читателят няма как да не настръхне, когато си даде сметка, че един неподготвен човек, там е просто обречен на сигурна смърт. Природата е жестока и има свои правила и закони, при които място за сантимент няма. Обстоятелствата, както и заобикалящата го среда, дават на гаримпейроса поводи за размишления, като човекът започва да съпоставя и сравнява живота в дивото с този в градска среда. Тези моменти са много силни.
Темите за доверието, алчността и приятелството не са чужди на романа. Петър Бобев недвусмислено ни показва, че дори и сред дивата природа човек може да намери неочакван другар. Но е добре и да си отваря очите на четири за неочакван враг. Защото има един хищник, който винаги действа непридвидимо.
Лична оценка: 7.7/10
Коментари
Публикуване на коментар