Недялко Славов - "Камбаната"

"Калуня-каля" е сред любимите ми книги и когато прочетох анотацията на "Камбаната", веднага си дадох сметка, че няма начин да не я прочета. И въпреки, че очакванията ми бяха много големи, бяха покрити с лекота. Брилянтен Недялко Славов.

„Камбаната“ се родее с романа на Георги Божинов „Калуня-каля“ – същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено – защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. „Дойде време камбаната да спасяваш, момче – каза поп Васил. – Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да приемеш.“

"Голям скот е мъжът, от мен да го знаете.
А без жена става демон."

"Приликата между човешката глава и кратуната е удивителна, освен че са и еднакво празни."

"И като я държах за ръка я поведох за църквата. Когато минахме моста, видях - гледаше към дерето. И сърцето ми пак отмаля. Ами ако ме лъжеше? Ако се лъжех? Сърцето е наивно дете."

Прочетете романа на всяка цена. Много рядко попадам на такъв род книги, май все са български при това, където авторът борави сякаш с пълната версия на езика ни. Все едно е отключил думи и изрази, непознати и несъществуващи за останалите му колеги, които те карат да се чувстваш специален, докато четеш. "Камбаната" е привилегия, от която никой българин не бива да се лишава.
Невероятно забавна, същевременно с това тежка и драматична, с тематика близка до нас българите, книгата ще ви накара да чувствате. Няма как да останете безразлични пред преживелиците на главния ѝ персонаж Вено.
Лична оценка: 9.1/10