Крис Картър - "Хамелеонът се завръща"

Така се случва, че скоро ще достигна края на няколко поредици и ще ми трябват нови, които достойно да заемат мястото им. На сериите за Еркюл Поаро, Хари Бош и Хари Хуле наистина им се вижда края и това е доста притеснително, понеже са превъзходни. Натъкнах се обаче на много похвали за книгите на Крис Картър за неговия детектив Робърт Хънтър. И ето, че започнах.

"– Ало... детектив Хънтър на телефона.
– Здравей, Робърт. Имам изненада за теб.
Робърт се вцепени, едва не изпусна чашата с кафе. Много добре познаваше този металически глас...

Анонимно обаждане отвежда полицията до трупа на жена. Тилът й е белязан със странен символ – подписа на убиец, наричан Ангела на смъртта. Но това е невъзможно, защото преди две години известният престъпник е заловен и екзекутиран.
Дали пък не е имитатор, получил достъп до отдавна затворените досиета?
Или пък детектив Хънтър е допуснал грешка?
И сега изобретателният престъпник го предизвиква с нова серия убийства и жертви, които привидно не са свързани помежду си.
Хънтър се впуска в кошмара с ясното съзнание, че този път няма право да греши.

Крис Картър успява умело да съчетае в едно динамиката на Конъли и типичния за Дивър сюжет, изпълнен с неочаквани обрати. И това не е преувеличение! Бъдете готови за роман, в който страниците летят с шеметната скорост на филм!"

Не мога да кажа, че "Хамелеонът се завръща" не ми хареса. Но не ме и накара да подскачам от щастие, че отделих от времето си за нея. Колкото и да се опитвам не мога да не я сравнявам с произведенията на Майкъл Конъли и Ю Несбьо и поне засега е много назад. Етапът, разбира се, е много ранан, така че ще продължа със следващото заглавие.
Хареса ми как измъкнаха Робърт Хънтър посред нощите, още пиян-залян, от леглото на прекрасна мадама, за да отиде да огледа местопрестъплението. Отношенията му с новия му партньор също попадат от страната на добрите попадения. Разследването също вървеше трудно и в много по-голямата си част и зглеждаше, че нищо не зависи от нашите детективи. Сложно им беше, това го оценявам.

"- Последното, което ни трябва в този момент, е паника в града само защото някой шибан репортер е получил вътрешна информация.
- Рано или късно някой шибан репортер ще се добере до информацията, капитане.
- Тогава да се постараем това да стане по-скоро късно, отколкото рано.
- Знаеш, че се старая, капитане.
- Този път искам нещо повече от старание, Хънтър. Искам да хванете този убиец, и този път да е ИСТИНСКИЯТ!
Гневът на Болтър прозвуча ясно в думите му, преди да тресне слушалката."

Робърт Хънтър е готин образ, но е описан като изключително интелигентен и прозорлив, като нищо от случилото се в романа не го доказа категорично. Имах по-високи очаквания и относно злодея. Не, не се досетих кой е, но това не означава, че го приемам за абсолютно достоверен персонаж.
Но ще продължа с поредицата със сигурност. Помня, че и първата книга за инспектор Хари Хуле не ме бе впечатлила чак толкова, обаче следващите пръснаха сеира.
Лична оценка: 7.2/10