Габриел Гарсия Маркес - "Хроника на една предизвестена смърт"

Дали това е книга за любовта? Не може да бъде казано подобно нещо.
Книга за отмъщението? Да, темата е засегната.
Произведение за браненето на честта? Има нещо вярно в такъв тип твърдение.
С леко криминално естество, "Хроника на една предизвестена смърт" е преди всичко доклад, на разказващия ни ситуацията персонаж, за събитията, случили се в строго определен ден. Защо не го наричам главен персонаж тогава ли? Защото не е, каквито не са и всички останали герои в книгата.
Новелата започва, издавайки сюжета си. Сантяго Насар, който се събудил в 5:30 нея сутрин, за да посрещне парахода, с който пристигал епископът, ще бъде убит. Казано си е в прав текст още в изрерчение първо, така че изненадата отпада моментално. Не това обаче е най-важното в случая. Много по интересни са обстоятелствата, при които той е бил погубен. А за да ни бъде готино да стоим до края, се грижи прелюбезният ни разказвач, който доколкото е възможно, познава събитията в техните подробности.
Ситуацията ни е показана от няколко различни ъгъла. Сантяго Насар се събужда и действа по задачи. Изложени са причините, които налагат преждевременната му кончина. Следим действията и на нетипичните убийци. Върнати сме малко назад - около ден - в миналото, за да разберем за една пищна сватба. Поднесени са ни на тепсия и много от мненията на третостепенни персонажи, които също имат своите разсъждения за случилото се.
Въпреки това обаче, истината тук е монета, на която виждаме само едната страна. Едно твърдение, прието за безусловна истина, се превръща в съдбовно. В това отношение читателят може да се чувства превилегирован - погледът над нещата е широкообхватен. И може да бъде взета нечия страна, без това да има особено значение.
Интересно е колко много хора са знаели какво точно ще се случи в злополучния ден. Това е от историите, които са толкова невероятни да си ги представим, че приличат баш на живата истина. Дори най-закоравял лъжец ще се опита да пробутва измислиците си по-достоверно, а в случая аз вярвах на всичко, предоставено ми като информация от разказвача. Който е ползвал няколко, но доста достоверни източника.
Книгата е хладна, като зимен ден. В нея няма главни или второстепенни персонажи. Няма добри или лоши. Всеки има своята гледна точка, своята версия на събитията или своето оправдание за действията или бездействията си. Но никой не е обвиняван, както и никой не е възхваляван. На всеки е дадено по равно, въпреки че потърпевшите са налице, а трагедията - факт.
Прекрасна новела. Много бе кратка, за да си направя генерален извод за стила на автора, но рано или късно ще се върна към творчеството му, за несъмненото затвърждаване на добрите впечатления. "Хроника на една предизвестена смърт" ще влезе бавно под кожата ви, за да ви остави в края с отворени усти. Не заради шок и изненади, а поради прецизното си и детайлно описание на събитията. Книгата съдържа много от отговорите на загадките, наложили смъртта на Сантяго Насар, без същевременно да казва дали убийството е било необходимо от гледна точка на правдата.
Кога някой е виновен? Кой може да определи присъдата? Кой трябва да изпълни наказанието? Мислите, че сте наясно? Творбата на Габриел Гарсия Маркес ни дава нестандартна гледна точка, над която да се замислим.
Лична оценка: 8/10

Коментари