Здравка Евтимова - "Кръв от къртица"

Името на Здравка Евтимова ми изскочи, при научаване на новината, че нейният разказ "Кръв от къртица" е бил преведен на английски, за да присъства в учебник по литература за 8-ми клас в САЩ. Постижение, от което би трябвало всички да се гордеем. И постижение, около което се шумя твърде малко, за сметка на куп нелепи смешки, жълтини и откровени глупащини от разнородно естество, които си вървят нон стоп из медиите на милата ни родина. Тя глупостта по принцип дори и да е в малки количества е достатъчно креслива, че да заглуши същественото и значимото, но в България изобщо не страдаме от нейн недостиг.
След като вече разбрах за този пробив на авторката, се поинтересувах и намерих няколко интервюта с нея. Наистина бях поразен колко земен и скромен човек е Здравка Евтимова. Държанието ѝ е образцово, а интелигентността, без да бъде демонстрирана, просто струи от нея. Рядко бивам възхитен от когото и да е било, особено когато той се мандахерца из нашенските публични среди, но Здравка Евтимова е достойна личност, чието присъствие сАмо е достатъчно да прикове погледите. А ако човек се позагледа и най-вече позаслуша, то има какво да научи без да полага труд за това. Такива хора трябва да бъдат канени по-често по националните телевизии. На тях трябва да се обръща основно внимание, защото ако някога надделеем кусурите си като народ, то ще е благодарение на тях.
Следващта ми стъпка бе да прочета сборника "Кръв от къртица", за да съставя собствено мнение за качествата му. Непредубеден съм и прочетох книгата с удоволствие, като нейното най-голямо преимущетво е, че е добре написана. Срамота ще е обаче да я обявя за перфектна и да почна да бълвам суперлативи по нейн адрес, най-малкото, защото просто не го мисля.

Стилът на авторката ми хареса. Битов метафоричен реализъм, осеян с много природни картини и несъвместими на пръв поглед сравнения. Които обаче си работят чудесно. С темите не бих казал, че имах проблем, понеже те са общодостъпни - малкият и отруден, с други думи обикновен народен човек, и трудностите му в живота. Повечето от събитията пък се развиват в малки градчета или запуснати селца, като това доближава четивото още по-близо до българина, без обаче да е строго адресирано само до него.
Първият разказ в сборника е точно "Кръв от къртица" и още тук изпитах първия мини шок. Творбата е супер късичка. Чак се зачудих, че някой ѝ е обърнал внимание. Хареса ми, поради стегнатостта и дозата мъдрост, имплантирани в нея, но все пак почудата си остана. Следващите седемнадесет разказа са все така кратки, а на мен изобщо не ми допадат такъв тип истории. Набити и нагъчкани в малък обем, сякаш насила набутани там, а мястото си е все недостатъчно - целият сборник е около 220 страници, като последната творба в него "Ще те спася" заема около стотина от тях. В него ми бе надеждата да се изкефя максимално, но той пък от своя страна ме разочарова най-много. Подходът със споменатите вече сравнения за мен се бе поизчерпал, пък и той работи много по-силно при къса дистанция, а в комбина с непрестанните умишлени повторения, по-скоро ми досади. Освен това "Ще те спася" бе доста хаотичен и без ясно послание, а с твърде малко действие. Нямам проблем с мрачните до отчаяние истории, но точно тази дори и не ми подсказа, че има начин нещата да се оправят за героите ѝ. Които и без това бяха прекалено много и допринесоха за разплискването на повествованието.
Здравка Евтимова си служи отлично с думите. Когато иска да предаде емоция, го прави с точността на снайперист. При много от описанията ѝ освен ясни картини, усещаме и аромати. Словата ѝ имат тежест, която влияе. Това определено е успех, но не ми бе достатъчно. Лошо впечатление, примерно, ми направи това, че в сборника всички разкази жанрово са подобни, без точно един, който е фантастика. И въпреки, че "Възбудата от снощи" ми хареса, то тук друг е проблемът - стоеше ми много не на място. Като да си вземеш музикален албум от стил българска естрада и девет от парчетата да са точно такива каквито трябва да бъдет, а едно от тях да е гангстерски рап. Може би ако Здравка Евтимова бе редувала и други жанрово разнообразни творби, тогава този ход би имал резон.
Най-много одобрявам обаче как бяха изложени на показ някои типични черти от народопсихологията ни. Комплексирани мъже, които бият жените си. Пияници насядали в местни кръчми, пиейки ракия, без значение, че е боклук, само заради ниската ѝ цена. Обърнато е внимание и на обезлюдяването на българското село. Дадена е гласност на безработицата и ниското заплащане и всичко това е поднесено по един особено деликатен начин. Без да вади очи. Така че макар сборникът да не ми въздейства по начина, по който се надявах, аз ви съветвам да го прочетете.
Лична оценка: 6.7/10