Джак Кетчъм - "Съседката"

Какво знаете за болката? Дейвид Моран признава, че и двете му бивши жени вярват, че са сериозно изстрадали и следователно са наясно какво представлява. Което той самият намира за почти нелепо. Дейвид обаче знае много добре що е то болка и има намерение да ни разкаже. Сега, от нас не се иска да му повярваме с лека ръка. От нас се иска просто да го изслушаме. Предстои ни разказ, изпълнен със страдание.
Връщаме се през 50-те години на миналия век, когато нашият разказвач и глвно действащо лице е бил малко момче. Дете, на което през една бурна лятна ваканция ще му се наложи да осъзнае каква тежка отговорност носи с действията или бездействията си.
Тийнейджърката Мег и по-малката ѝ сестричка Сюзън губят родителите си в автомобилна катастрофа. Двете момичета отиват да живеят при леля си Рут Чандлър - жена на средна възраст, разведена и с три момчета на главата си. Къщата на семейство Чандлър се намира точно до тази на Дейвид и така момчето вече си има нови съседки. А понеже Мег е изключително красива, компанията ѝ определено му се нрави.
Събитията в книгата обаче са много далеч от това да разглеждат първите любовни трепети между две деца. Те ни отвеждат до лудост, разиграла се в условията на болна среда. Така Дейвид вместо да играе и палува с връстници по време на ваканцията, той се сблъсква с потресаващи със своята жестокост събития. Пред момчето в цялата им уродливост се изправят нечовешките бруталност и злост.

"Срамът погледна право в очите на страданието и извърна поглед."

Главата на едно дори добре възпитано дете е пълна с много неща. Най-вече с идеи за игри, забавление, вкусно хапване, закачки с приятели и тук таме някоя не чак толкова сериозна пакост, която да му докара мъмрене. Може би бъка и от още куп други мисли и дяволии, но със сигурност там не присъства задълбочен анализ над ситуация, включваща нередното, особено когато НЕРЕДНОТО, все още не се е оформило като ясна дефиниция в съзнанието му. Особено когато НЕРЕДНОТО е извършвано от познати, приятели или големи, които могат да го представят чрез думи, като нещо напълно в реда на нещата.
Дейвид определено се натъкв на НЕРЕДНИ събития. Които в началото изглеждат не чак толкова грешни. Даже са преоблечени с одеждите на полезност и поучителност. Скоро този маскарад приключва и става ясно, че садизмът е в основата на случващото се. Но докто мислите в главата на Дейви бушуват и се въртят точно като торнадо, чудовищните постъпки стават все повече, като същевременно нанасят и по-голяма вреда.

Момчето не е наясно със себе си. Ситуацията е сложна за крехката му възраст, а то не знае на коя страна да застане, за да е право. Съучастник ли е? Ако пък предприеме действия за спирането на тази гавра на лунатици, това ще го превърне ли това в предател на дългогодишните му познати? Въпросите може и да не се опрат на човек, който вече има ясно изградени морални ценности и принципи. Но на Дейвид му е почти невъзможно да им отговори еднозначно. А като прибавим и момчешкото типично любопитство към уравнението, получаваме ситуация сбъркана и укривена, от който и ъгъл да я погледнем.
Това, че в книгата няма свръхестествени сили, не я прави по-малко ужасяваща. Тя може удачно да бъде рамкирана като трилър, но нека си кажем нещата както са си - това си е чист хорър от битово естество, където чудовищата присъстват, удобно приели обаче човешкия облик. Мъченията са описани в подробности, псуването е каруцарско, а униженията се усещат като удар с камшик. Не забравяйте, че романът ще ви заведе на място, в което лудостта е изместила най-безцеремонно здравия разум, силата властва над логиката, а НЕПРАВДАТА се извисява с няколко глави над всички. И вирее свободно. И покровителства. И решава съдби.
Не знам какво му е било на акъла на Джак Кетчъм докато е писал "Съседката", но книгата няма да ви донесе приятни емоции. Тя е създадена, за да се почувствате некомфортно. Докъм средата неудобството ви може и да е леко. После се усеща стягането в ханша и гръдния кош. И на финала вече ще имате чувството, че сте преяли с чакъл. И въпреки всичко, авторът се е справил брилянтно.
Моят експириънс, признавам, бе твърде неприятен. Докато четях предимно се възмущавах. Доста се и ядосвах. Не знам дали е естествено, но съчувствах на главния персонаж, нямах упреци към него. Болно ми беше за съседското момиче, идеше ми да ревна неутешимо и доводи от рода на "спокойно, това е само книга" нямаше да ме умиротворят. Неподозираната жестокост ме хвана в крачка. Вкара ме във водовъртежа на безсмисленото насилие, пречупено през светогледа на малко момче и ме изплю почти опустошен емоционално, без да се вълнува от това.
"Съседката" е силен роман от първото си изречение, та чак до последното. Всичко ставащо между двете задържа вниманието изострено, но и успява да бърника във вътрешностите ни. Не, аз няма да стигна дотам, че да ви го препоръчам. Мен ме размаза, но това преживяване категорично не е за всеки. Дайте му шанс, само ако се почувствате готови... да понесете удара.
Лична оценка: 10/10