Толерантен съм по природа. Това, че действието в телевизионната продукция се разминава със събитията в книгите, за мен не е от особено значение. Дори от една страна е по-добре, понеже можем да се насладим на нова и освежена история, в която се изявяват познатите ни и любими персонажи. Не знам как приемат творението на Нетфликс хората, незапознати с първоизточника, затова ми е и невъзможно да говоря от тяхно име.
Ще изредя нещата, от които съм недоволен, като независимо от тях, все пак ще призная, че сериалът не е тотално зле. Актьорският каст е безумна грешка. Това личи най-вече при дамите, изиграли Йенефер, Трис и Фрингила. Нищо общо с красотата, която трябва да притежават магьосниците. Отделно актрисите, които изиграват тези персонажи, са доста далеч от класните изпълнения, които е трябвало да представят. И не изобщо не е за пренебрегване, че техните образи, като изключим този на Йенефер, си остават недоразвити и непредизвикващи емоция. Но тук пък прибавяме образа на Тисая. Тя просто изглежда най-добре сред женския каст, но е същата емоционална дупка, като колежките си.
Да оставим настрана женските персонажи и всички спънки покрай избора на актриси, които да ги представят. Гмуркаме се в дълбокото и ще погледнем Гералт. Самият вещер визуално изглежда добре. Образът му е развит прилично и реално най-готините моменти в сериала са, когато проследяваме неговите приключения. През другото време нетърпеливо очакваме пак да ни го покажат, защото няма ли го, скуката навлиза рязко в живота ни. А това време изобщо не е малко. За да съм напълно обективен, ще кажа, че този проблем, макар и в много по-малка степен, присъстваше и в книгите.
Но и при Геалт нещата на са перфектни. Хенри Кавил е актьор, когото харесвам и следя още от "Династията на Тюдорите". Той и тук се справя прилично, доколкото му позволява сценарият, което обаче се оказва недостатъчно. Да, Гералт е мълчалив, в лошо настроение, гледа навъсено и приказва рядко. Гледа да не се меси в ситуации, където не му е работа. Плаща му се да убива чудовища и той го прави, срещу заплащане, като избягва да се обяснява много много. Когато трябва бие здраво. Това е пресъздадено чудесно! Но най-важното го няма - наложително ли е, Гералт изобщо не е толкова мълчалив. Той е способен много точно да анализира ситуацията и когато тя стане нетърпима, преди или наместо да извади меча, той може да съсипе опонента с искрени думи. Няколко изречения, казани сякаш самото правосъдие говори, които режат като меч. В сериалът това липсва и ощетява жестоко героя, превърнат в своего рода бияч, макар и съжалителен към по-слабите и онеправданите, за които въпреки всичко, се грижи да получат дължимото им.
Отиваме към Лютичето. Добре подбран актьор, който представя страхотна версия на персонажа. Свирене с лютня и няколко песнички винаги създават настроение и припомнят, че това все пак е фентъзи продукция. Обаче! Основната роля на Лютичето би следвало да е верен спътник и много добър приятел на Гералт. От такова нещо тук няма и помен. Време ли са нямали, пазят го за по-напред из сезоните ли, нямам идея. Но тук това липсва. Приятелството между Гералт и Лютичето на книга е толкова силно и умилително, че на моменти предизвиква спонтанни усмивки и просълзяване. В сериала само виждаме, че се познават.
Същата работа е с любовта между Гералт и Йенефер. Макар тук тя да бе сюжетно обоснована, привличането им един към друг стоеше изкуствено. Би трябвало, когато вещерът види магьосницата, да е запленен от нейната личност. Тук като я видеше, започваше да се държи като овца.
Екшънът и ефектите са прилични. Движат се вълнообразно, с върхове и спадове, но тук по-скоро бих казал, че ситуацията е на добро ниво. Естествено, аз съм вечно недоволен и няма как да не помрънкам. Липсваха ми някои от най-здравите моменти от произведенията на Сапковски, когато Гералт се бие с враг един срещу един. Без излишни масовки, без фанфари и фойерверки. Размяна на тежки реплики и здрав мъжкарски тупаник. Уви, това също е пропуснато. За сметка на прекалено много ефекти, с които създателите на продукцията целят предимно да замажат други проблеми.
Най-важните ми въпроси обаче са: къде е хуморът? Къде е драмата. Цяло чудо е, че сериалът се крепи без тези толкова важни аспекти. Хуморът в книгите е запазена марка. Забавно, макар някой път смешното да е насред супер тегава ситуация. Забавно, без това да пречи на общия тон на случващото се. Да кажем, че Лютичето бе единственият образ в сериала, покрай когото можехме да видим нещо хумористично. Да, той бе доволно досаден. И глупаво непохватен, но почти никога не забавляваше. А драмата, когато я има, е необоснована и неработеща. Дори емоционалните сцени между Гералт и Лютичето увисваха насред нищото, зариди посоченото вече зле представено тяхно приятелство. Съвсем друга бира е, че и между двамата актьори почти няма химия. Дори в последният епизод, когато жените магове бяха хвърлени в жестока битка, драмата не се усещаше. Дразнещите персонажи си правеха магии на воля, актрисите играеха зле, но емоцията така и не мръдна от нулата на скалата.
Злодеите също не са за прехвалване. Те са втора употреба лошковци, които дори човек не може да намрази като хората. Само дразнят с присъствие, кухи реплики и уж лоши погледи. Фрингила и нилфгардеца, за тях говоря, са недостойните злодеи в този фентъзи епос. Показан ни е и Вилгефорц. И по-добре да не беше! Култовият маг е изигран от пакистанец (всъщност е австралиец, но прилича на индиец). Ах, тази нужда от безобразна политкоректност. Пагубното ѝ влияние се усеща осезаемо.
И непростимият грях - превръщането на Гералт в персонаж, от който почти нищо не зависи. Цели осем серии от по един час са имали създателите, за да ни уверят колко е важен вещерът за тази история. Те не се възползват и макар докъм четвърта-пета серия това още да не си личи в пълна степен, в последните епизоди е по-видно и от умишленото пресушаване на язовир Студена в Перник. Най-трагично е положението в епизод осми, където с и без вещерът, всичко щеше да си е същото.
Това бяха нещата, които ми минаха през главата след изгледания първи сезон и бързах да излея всичко под формата на текст, доката тези пресни впечатления не са избледнели. Да, изредих много критики, сега обаче набързо ще спомена и кое ми хареса.
Заигравката с времевите линии внесе свежест. Най-важната история в сериала, свързана с детето на изненадата, бе представена сравнително адекватно. Музиката бе приятна. Мащабните кадри епични. Цири бе представена по добър начин. Чисто визуално нещата изглеждат лъскави, дори малко повече, отколкото е нужно. И е интересно за гледане. Като за кървава приказка. Не пристрастяващо, не влудяващо яко, не впечатлаващо. Просто интересно. Не ми бе достатъчно.
Лична оценка: 5.8/10
Коментари
Публикуване на коментар