Свобода Бъчварова - "Опасен чар"

Малък роман, но си има своя чар. Тънко книжле, обаче опасно. „Опасен чар” на Свобода Бъчварова е творба, която ме запозна с един от най-странните, но и най-колоритни персонажи, които съм срещал из читателските си премеждия. И въпреки, че не е само това причината, която ме кара да я определя като страхотна, то при всички случаи е водещата.

„Това е животът, мислеше си Ястребовски, като топенето на снегове!... Студът се опитва да скове ручеите, а те си намират откъде да се промъкнат, докато се слеят в буен планински поток. Така и Щефи, и още много като нея бяха принудени да работят в дълбока нелегалност с присвоени държавни материали и инструменти. Думата „присвоени” заместваше грубата и лоша дума „кражба”, в която буржоазията почти успя да вложи морална грозота. Но човек звучи гордо и не трябва да бъде обиждан! „Крадец” е едно, а „присвоител” има нещо извинително, което не унижава възвишената човешка личност.”

Той е Ястробовски. Но вие може да го знаете под друго име.
Той е архитект-урбанист. Но това е в зависимост от ролята, която разиграва.
Има вродена дарба - рядка актьорска заложба, която не използва по предназначение. Има и познания в не една и две области.
Винаги знае кога е точният момент. Подготвен е за всеки диалог и репликите му съдържат сила.
Обича доброто питие и изисканите обноски. Силата му е във взаимоотношенията с нежния пол.
Но чакайте малко... та той е мъртъв!!! Но как тогава се разхожда, говори, че и припечелва?
Главен персонаж в романа е дребен мошеник, вилнеещ по времето на социализма. Описан е виртуозно и няма как да не си представим този безподобен образ. Аз не съм гледал едноименния филм на ??, но са ми попадали кадри, клипове, култови фрази и да, във въображението ми постоянно изникваха ликът и осанката на великия Тодор Колев. Вярвам, че и при вас е било така.
„Опасен чар” до голяма степен е one man show. Такова е естеството на произведението, че не можеш да разполагаш с подобен герой и да не го използваш. Ястребовски изпълва всяка сцена, всеки момент с присъствие и обаяние. При главите, в които не взима участие, които за щастие са малко, веднага се усеща някаква липса.
Обичам такъв тип книги, в които, без някой да ме кара, то аз съзнателно симпатизирам на недобрия тип. Защото в опасен чар присъстват и представители на родната милиция, има и други персонажи, но аз си се привързах към Ястребовски, като започнах да виждам даже и някои негови добри черти. Сигурен съм, че ги има! Ясно е обаче, че това, което върши, генерално е грешно и наказуемо. Обаче колко по-големи мошеници върлуват по това време в нашата родина? Не е истина просто.

„Има няколко начина да стигнеш до сърцето на една жена. Първият - изключително глупав - е да представиш себе си за много красив, много умен, много забавен, истински бабаит и да чакаш жените лудо да се влюбват в теб. Такива мъже той знаеше от опит, че завършват печално. Успех носеше вторият начин. Във всяка жена имаше нещо майчинско, желание да закриля някого. И тогава, когато ти си смазан, унижен, болен човек, който не чака нищо хубаво от живота, изведнъж, по някаква странна логика, жените решават да ти помогнат да стъпиш на краката си. Да се чувстваш мъж и човек, и ако забележи, че от ден на ден под нейните грижи наистина ставаш такъв, какъвто тя иска, майчиното чувство преминава в предана любов. Та Ястребовски ли не познаваше в детайли тоя начин?!... Има и трети и той е най-бързият и безотказен. Да имаш пари, много пари и да ги пръскаш за жени. Още Филип Македонски бе казал, че няма крепост в Елада, която да не бъде прескочена от магаре, натоварено със злато.”

Хареса ми как, независимо от своето амплоа в дадения момент, докато Ястребовски се разхожда сред хората, той им действа като особа, притежаваща притегателна сила, пред която искаш да се изповядаш, да се мазниш, да ѝ подадеш ръка, да ѝ повярваш. Независимо какъв си. И се оказва, че много малко хора имат щит против такъв тип силно влияещо въздействие.
Подправката, с която романът е щедро поръсен е специфичният, но въздействащ хумор. Не са спестени критиките и към социалистическия режим, и къде поприкрито, къде направо явно, те си се забелязват. Отделен е въпросът, че докато четях непрекъснато правех паралел с наши дни, защото много от нещата не просто си приличат, а са си направо същите.
За обема на „Опасен чар” вече споменах, но нека кажа и това - поглъща се леко и бързо. Поглъща се точно като банан, за който сте мислили с дни, и за който сте се редили на опашка.
Накрая на деня нещата не се свеждат до простото шмекеруване и захлебване на гърба на наивниците. Те са само част от играта. Както и любовта, с която обаче шега не бива, че е много тънка границата до това чувствата да станат истински. Но общо взето става дума за начин на живот. За житейска философия, от която не би трябвало да има някой физически пострадал. Разбира се, тези със слабата психика ще бъдат наранени. Но така действа опасното очарование.
Лична оценка: 8.1/10

Коментари