Матю Куик - "Наръчник на оптимиста"

Още когато излезе, говорим за 2015-та, гледах филма "Silver Linings Playbook" и знам, че много ми бе харесал. Даже го препоръчвах на приятели. Но интересното е, че към днешна дата нямам никакъв друг спомен от него, освен кои са актьорите в главните роли. Това леко въведение го вмъквам с цел да се знае, че романа "Наръчник на оптимиста" го започвам начисто. Без някакви особено очаквания и представи, които могат да се окажат погрешни.
Ще резюмирам накратко. Историята започва, когато Пат Пипълс бива измъкнат от здравно заведение от своята майка. Трийсет и четири годишният мъж е претърпял ужасен инцидент, в следствие на който се срива психически. Губи много спомени и е пратен за неизвестен период от време на лошото място. А сега неговата майка идва да го вземе, за да заживеят в уюта на собствения дом. За Пат обаче предстои да открие цял един нов свят, да мине през различни емоции и събития и в крайна сметка да осъзнае кои са важните неща в живота.
Началото на книгата е доста внезапно. Без пролози, уводи и тем подобни увъртания, ние се намърдваме в главата на Пат, който се намира в здравно заведение за душевно болни. И то в деня, когато има важна визита - неговата майка е пристигнала, за да го отведе вкъщи. И въпреки, че всичко започва толкова рязко, аз моментално се потопих в мислите на главния персонаж, както и в хубавата история на книгата.

Пат Пипълс за мен бе образ, към който много лесно се привързах. Той чете, макар че мотивацията му да го прави тук е различна от тази на мнозинството четящи. Тренира здраво, като в упражненията включваме най-вече лицеви опори, коремни преси и тичане. И обича спорта, в случая става дума за американски футбол, което може да бъде заменено с всякакъв друг тип съзтезания. Определено много хора биха се разпознали в подобен типаж. А като прибавим и проблемите му с психиката, на места в главата на героя е наистина объркано, имаме един образ, чиито действия да следим с неподправен интерес.
Но дори и да не усетите тази близост с Пат, то най-вероятно ще си паднете до лудост по Тифани. Коя е тя обаче, нямам никакво намерение да ви разкривам. Разузнаването го оставям на вас.
Ще продължа с информация, която може да ви прозвучи като гигантски спойлер, но уверявам ви, не е. Една от идеите, заложени в "Наръчник на оптимиста" е, че трябва да се наслаждаваме и да ценим щастието, което имаме в момента, а не да търсим с цената на всичко илюзорното му и почти невъзможно пободобие. Това се усеща още от сравнително ранен етап и бива развивано съвсем успешно до края.
Спортът е начин на живот. Почти всичко се върти около него. Той може да предреши трудните и хубавите моменти в брака. Той задава тон на настроението в общуването. Той предопределя дали дадено събитие да се превърне в празник или да си остане дата без голямо значение. Самият Пат Пипълс пък построява живота си около своите упражнения, когато е сам. А когато е с приятели нещата се завъртат около любимия отбор. Така е представено положението и то по един доста щур начин.
Имаме показана и една повторяемост на действието. Това също е готино, защото ввсеки в живота си се сблъсква с някакъв вид ежедневна рутина, при която вършенето на едни и същи неща, е напълно неизбежно. Отново работещ елемент, чрез който да се почувстваме максимално вплетени в историята.
Матю Куик е написал забавно четиво, което да ни накара да се почувстваме добре. Постройката на книгата е такава, че каквото и да се случи, в един момент да усетим хубаво чувство. Това го намирам за ценно. Драмата я има, напрежението в няколко ситуации работи, но аз през цялото време усещах, че всичко води към изблици на щастие, което всъщност да извира от нас - читателите. Честно да си кажа, предадох се на това чувство. Не виждам защо да не се оставя в ръцете на човек, който знае как да ми оправи настроението.
Представете си трийсет и четири годишен мъж, който живее с техните и не ходи на работа. Представете си, че е заобиколен от роднини и приятели, но във всеки един момент, дори неволно, може да му бъде напомнено за психичното му състояние. А е редно да знаете, че този човек не е добре да се гневи и да избухва. А сега си представете, че всичко е представено от смешната му страна. Няма да ви питам как ви се струва, а ще ви кажа направо - яко е.
Романът ни запознава и с върволица добре представени и странно държащи се персонажи. Не всички са смахнати, но някои наистина ни карат да се замислим кой е лудият в стаята. Нетипичната любовна история движи действието по един вихрен начин. Взаимоотношенията между персонажите пък са централни за сюжета това води до моменти, които е просто прекрасно да бъдат преживени.
Този път съм почти горд от себе си, защото ви поговорих за книгата, без да издавам много от сюжета. Така вие ще можете да и се насладите максимално пълноценно, както и да откриете съществените неща, заедно със самия Пат. Приключението ще ви затопли отвътре.
Ако животът е съзтезание по надбягване, то Пат Пипълс е играч, пуснат от по-задна позиция. Въпреки всичко, той има на какво да ни научи, защото дори ясно преценявайки шансовете си, ние няма да го чуем да се оплаква. И никога не губи надежда. Хубав урок.
Лична оценка: 9/10