Филип Рот - "Възмущение"

Маркъс Меснър отраства в семейство, което му осигурява всичко, за да живее в спокойна среда. Получава уют, добро възпитание, научава се на труд и е ученолюбив. Завършва гимназия с отличие, а известно време работи и в месарницата на баща си, който освен кашерен месар, преди всичко е човек за пример.
Маркъс е гордостта на фамилията. Той е първият член от семейството, който решава да учи за висше образование, като мечтата му е да стане адвокат. Приемат го в местен колеж и въобще всичко върви чудесно. До един момент, когато чудесното се превръща в непоносимо.
Необяснима промяна настъпва с бащата на Маркъс. Главата на семейството започва да се притеснява прекалено много за благоденствието на сина си. Започва да го дебне и търси, когато не си е у дома, а безкрайните въпроси и поучения карат чашата на търпението да прелее.
За да е далеч от баща си и неговите тревоги, Маркъс се премества в колежа "Уайнсбърг" в Охайо, който е на много километри от родния Нюарк. Това обаче се оказва не е решението на проблема. Нови неприятности застигат маладия мъж, а той сякаш няма идея как да им противостои.
Първи досег с творчеството на Филип Рот, от който останах повече от удовлетворен. "Възмущение" при всички случаи е значим и важен роман, написан провокативно, като скандалът присъства в сюжета, но не може да се каже, че е самоцел. Историята ни е показана от гледната точка на главния персонаж, който е любезният ни разказвач. Маркъс ни разкрива историята си в подробности и детайли, които ни карат да се чувстваме като хора, научаващи нови и пикантни клюки, по тема, силно вълнуваща ни. И без да ни е неудобно при това. Напротив, моето любопитство се изостряше все повече и повече и бях жаден да науча още.
Филип Рот е написал кратък, но брилянтен роман, в който същественото хем не се губи из множество страници, пълни с раздуване, хем и не изглежда претупано или неизказано. Сюжетът с лекота задържа вниманието, а темите, които задава са тежки, изискващи пълното ни внимание, както и време за размисъл.
Действието в романа се развива в началото на 50-те години. Корейската война е в разгара си. Кръвопролитна и погубила живота на хиляди млади хора. Един от мотивите на Маркъс да учи и да получава отлични оценки е точно страхът, един ден да не се озове на фронта, а малко по-късно и с куршум в главата. Другият, разбира се е, че е момче за пример.
Но дали е точно така? Гледната точка е от решаващо значение при отговора на въпроса. Различни хора биха дали различни отговори.
Истината е, че младият Меснър се стреми да е добър във всичко, но възрастта му не отговаря на държанието му. Той винаги е някак много сериозен. И дяволски сигурен в правотата си. Не е никак толерантен, инатлив е и доста мнителен по природа. Неопитността му в много ситуации го кара да се чувства несигурен в себе си. А задаването на куп въпроси, на които няма кой да отвърне, не оправят положението.

„— Лошо ми е — рекох. — Имам чувството, че ще повърна. Не мога да понеса да ми държат такъв тон. Аз не съм бунтар. Не съм размирник. Нито една от тези думи не ме описва и ненавиждам употребата и на двете, дори да ги използвахте само по подразбиране, не конкретно спрямо мен. Не съм направил нищо, с което да заслужа тази лекция, с изключение на това, че си намерих стая, където мога да се посветя на уроците си, без да ме разсейват, и да се наспивам, за да мога да ходя на работа. Не съм нарушил никое правило. В пълното си право съм да се социализирам или да не се социализирам както и колкото намеря за добре. Това е, казано по същество. Все ми е едно дали в стаята е горещо, или студено — това не ме притеснява. Все ми е едно дали е пълна с мухи, или не е пълна с мухи. Не е там работата! Нещо повече, трябва да ви обърна внимание, че аргументът ви срещу Бъртранд Ръсел не беше аргумент срещу неговите идеи, основаващ се неговите идеи, основаващ се на разум и позоваващ се на интелект, а аргумент срещу личността му, позоваващ се на предразсъдък, тоест нападка на лична основа, която няма стойност в логиката. Сър, с уважение моля за вашето позволение да стана и да напусна, защото се боя, че ако остана, ще повърна.”

Тук съвестта е представена като враг. Сам с мислите си, които в повечето случаи са мрачни и неприятни, централният персонаж се подлага на самомъчение, без обаче да си дава ясна сметка за това. По този начин проблеми, които са само в главата му, започват да изглеждат големи и нерешими, понеже най-вече вътрешното му аз ги превръща в такива.
Бягството ли решава проблемите? Или може би правенето на компромиси? Борбата за отстояване на позиция също е опция. Каквото и да направи Маркъс обаче, той все е крив. Все неразбран, а с действията си обикновено само усложнява ситуацията. Прекрасно изграден персонаж, въплатил в себе си освен мого от добродетелите, така и много от пороците, свързани със съзряването. Авторът безпогрешно е уловил душевността на един млад и объркан човек, който не получава правилното отношение. Последствията, разбира се, са неизбежни.
Но не само той е качествено пресъздаден образ. Всъщност почти всички персонажи, които ще срещнете в романа. ще оставят своя отпечаък в съзнанието ви. Всеки един от тях има някаква роля, водеща до важни събития. Бащата и майката на Маркъс, деканът Кодуел, съквартирантите му, но най-вече неговата първа любов. Това е нежната и прекрасна Оливия, покрай която ще имате много поводи за разсъждения по въпросите за здравия разум и лудостта. И не само.
Връзката между двамата е една от основните движещи сили в произведението на Филип Рот. Ударна, със своята емоционална обърканост и втрещаваща, със своите похот, чувственост и откровеност. Но и болезнена. За двамата герои.
Въпросът е, че всеки взима някакво отношение към живота на Маркъс. Един има просто някакви очаквания. Друг иска нещо от него на всяка цена. Трети му проповядва морал и прилага насаждане на мнение. И колкто и да е принципипен, кокото добродетелност и състрадателност да притежава, младият Меснър почти не вижда позитивите от тях. В обществото, в което живее, те (макар и малко силно казано) почти се превръщат в пороци. Със сигурност обаче често работят срещу него.
Това е роман, който разглежда последователността в поведението на хората, но допуска и рязката промяна в някои от тях. Всъщност промяната важи и за времето, в което е ситуирана книгата. Началото на петдесетте години е описано като нов период, в който вече всичко е различно и възможно. И все пак даден вид постъпки биват заклеймени като непристойни.
Повечето от впечатленията, които споделям с вас, може да изглеждат твърде далечни от представата ви за приятно четиво, но не се подвеждайте. Да, стремя се да съм максимално разбираем, но все пак ще го кажа в прав текст - това не е някаква си тегава претенция, която да ви отегчи с философстването си. Всъщност книгата е много увлекателна и написана на достъпен език. Драматичната и тежка част идва чак към края и въпреки че рязко сменя тона, това само засилва доброто впечатление от текста.
Обществото ли е твърде лицемерно с неговите порядки, норми и изисквания? Социалните ангажименти явно са твърде тежка отговорност. Трябва ли човек обаче да се примири и да се слее с останалите, че да не бие на очи? Колко сурово трябва да бъдат наказани грешките (реални или вменени)? "Възмущение" е роман за много неща. Но най-напред е роман за цената на личното мнение.
Лична оценка: 10

Коментари