Кратко, стегнато, страховито - все неща, които принципно харесвам. Но в случая не чак толкова въздействащо, колкото на мен ми се щеше, въпреки че да се чете ”Великият бог Пан” по мръкнало, едва ли е най-добрата идея на света.
Книгата включва две произведения от жанра готически ужас, но мистерията също е неизменна част от тях. „Великият бог Пан” е новела, а „Съкровена светлина” средно голям разказ, като и в двете творби Артър Макън ни представя скверните проявления на мерзкия бог Пан. Темата е обща, а историите са за нехуманни експерименти, изчезване на лица, загадъчни смърти и размътени мозъци.
Срещаме хора, сблъскали се с чистото Зло. Те са разказали на други, които пък „пренасят” думите към трети лица. Този прийом разказ, в разказа, в разказа го бях срещнал в класиката „Франкенщайн” и не е никак чудно, че тук също присъства, защото авторът е силно повлиян от романа на Мери Шели.
Срещаме хора, сблъскали се с чистото Зло. Те са разказали на други, които пък „пренасят” думите към трети лица. Този прийом разказ, в разказа, в разказа го бях срещнал в класиката „Франкенщайн” и не е никак чудно, че тук също присъства, защото авторът е силно повлиян от романа на Мери Шели.
Героите на Макън не са подробно описани. Срещи между стари и позабравени познати, както и взаимодействие между имащи взаимоизгода хора, които в никой случай не са нещо повече от познати, са нещо нормално за произведението. Действието е хаотично, но пък имаше хипнотично влияние върху мен, което ми помогна да го проследя с любопитство до самия му край. Дори някои от случките нямаше да имат нищо общо помежду си, но авторът използва друг тарикатлък - поредица от съвпадения, помагащи да придвижи повествованието в желаната от него посока.
Най-много ми харесаха невероятната атмосфера, повлияла, може би, най-силно Х. Ф. Лъвкрафт, както и превъзходните описания. При второто не ни е спестено нищо и мракът определено е зловещ. Природните картини, отразяват човешките емоционални състояния, а градският пейзаж допълнително допринася за благата тегавина.
Историите, които научаваме са обезпокоителни. Но ние не сме свидетели от първа ръка. Някой казал на някого, който пък препредава и това превръща разказът в извратен мит, но на мен ми се искаше и да срещна свръхестественото, не само да чуя за него. Въпреки всичко - хубава книга, която бих препоръчал най-вече на най-върлите почитатели на готическия ужас.
Лична оценка: 6.6/10
Най-много ми харесаха невероятната атмосфера, повлияла, може би, най-силно Х. Ф. Лъвкрафт, както и превъзходните описания. При второто не ни е спестено нищо и мракът определено е зловещ. Природните картини, отразяват човешките емоционални състояния, а градският пейзаж допълнително допринася за благата тегавина.
Историите, които научаваме са обезпокоителни. Но ние не сме свидетели от първа ръка. Някой казал на някого, който пък препредава и това превръща разказът в извратен мит, но на мен ми се искаше и да срещна свръхестественото, не само да чуя за него. Въпреки всичко - хубава книга, която бих препоръчал най-вече на най-върлите почитатели на готическия ужас.
Лична оценка: 6.6/10
Коментари
Публикуване на коментар