Действието се развива напред в бъдещето, когато откритият космос далеч не е чак толкова неизвестен за човечеството. Общо взето си бръмчим, където си искаме, като луната, марс, нептун и други, ги вземаме с лекотата на автобусни спирки.
Рой Макбрайд е астронафт, когото нагърбват с важна и секретна мисия. Преди няколко десетилетия е бил осъществен проект за търсене на извънземен живот, главнокомандващ на който е бил Макбрайд старши. Там обаче нещата се провалят и корабът изчезва безследно с все екипажа. Сега Рой е натоварен със задачата да открие отдавна изпогубилия се в космоса свой баща.
Действието на филма го има, даже на места се опитва да живне, но не му се получава никак, понеже е все едно да минете 150км с автомобил, използвайки само първа предавка, и то опитвайки се да щадите двигателя. Мъка гоуема. Тези малко под два часа ме изтормозиха нечовешки, защото те не предлагат нищо съществено. Нито актьрската игра, нито музикалното оформление, нито визията на продукцията си заслужават упоменаването в отделен абзац.
Сега някой ще ревне „Ами Брад Пит!?”. Да, той е добър артист, който дори и тук се напъва неимоверно, барем да изцеди някакви капчици поне достоверно изпълнение, но е обречен на провал. Със същия успех той може да изиграе партидата си и от сцената на театрална пиеса. Така или иначе усещането, че героят му се намира в открития космос липсва изцяло.
Героят му е пратен да открие баща си в необятния космос. И той почва да прелита до луната и марс, като ги взема все едно, че са квартали в град Варна. После намира татко си, някъде около нептун, толкова лесно, все едно върви по прав път. Абе същия тоя ще го спусна в квартал Повеляново, ще го накарам да намери някого и повярвайте ми - ще му отнеме повече време, ако въобще успее!
В лентата е набутан и някакъв екшън. Нужен ли е бил? Ми НЕ! Обаче филмът се усеща толкова протяжен и муден, че създателите са решили да сложат в първата част нещо, че да могат хората да се подлъжат какво гледат. Е, не виждам как ще заблудят някого, че съзерцава „Лудият Макс” на луната. Но както и всичко друго тук, екшънът също е бездушен и лишен от въображение.
Смисъл или послание в „Към звездите” не търсете, понеже липсват. Такива ще бъдат открити от хора искащи да ги открият. От хора, които виждат смисъл и послание буквално навсякъде, дори в часове, изпълнени с часове мълчание и нищоправене. Ние не сме от тях, нали?
Така дори срещата между баща и син не носи нищо в емоционален план, като при мен предизвика просто една иронична усмивка. Томи Лий Джоунс играе с настървението на бебе коала и участието му е нелепица, която искам час по-скоро да забравя. Човекът е остарял и изморен и мисля, че не е хуманно дабъде привикван за роли и по този начин да бъде така жестоко измъчван.
Постоянен глас зад кадър, който е на самият Брад Пит, се опитва да ни убеди в неща, които никой не усеща. По едно време той започва да дудне за самотата като тежест. Да искаш да ни убедиш, че космонавтът е същество самотно и изстрадало и в същото време през почти цялото време да го обградиш с хора, не е най-удачният вариант, мисля.
Моят съвет към вас е да си спестите тези малко под два часа. Просто времето, прекарано в компанията на заглавието е най-малкото изгубено, може да докара слабоумие и се усеща като най-горчивата нещастна скука, която жив човек може да си представи. Ако сте от хората, които обаче обичат да търсят несъществуващ замисъл в нищото и празнотата, то заповядайте, това е за вас.
Лична оценка: 2/10
Рой Макбрайд е астронафт, когото нагърбват с важна и секретна мисия. Преди няколко десетилетия е бил осъществен проект за търсене на извънземен живот, главнокомандващ на който е бил Макбрайд старши. Там обаче нещата се провалят и корабът изчезва безследно с все екипажа. Сега Рой е натоварен със задачата да открие отдавна изпогубилия се в космоса свой баща.
Действието на филма го има, даже на места се опитва да живне, но не му се получава никак, понеже е все едно да минете 150км с автомобил, използвайки само първа предавка, и то опитвайки се да щадите двигателя. Мъка гоуема. Тези малко под два часа ме изтормозиха нечовешки, защото те не предлагат нищо съществено. Нито актьрската игра, нито музикалното оформление, нито визията на продукцията си заслужават упоменаването в отделен абзац.
Сега някой ще ревне „Ами Брад Пит!?”. Да, той е добър артист, който дори и тук се напъва неимоверно, барем да изцеди някакви капчици поне достоверно изпълнение, но е обречен на провал. Със същия успех той може да изиграе партидата си и от сцената на театрална пиеса. Така или иначе усещането, че героят му се намира в открития космос липсва изцяло.
Героят му е пратен да открие баща си в необятния космос. И той почва да прелита до луната и марс, като ги взема все едно, че са квартали в град Варна. После намира татко си, някъде около нептун, толкова лесно, все едно върви по прав път. Абе същия тоя ще го спусна в квартал Повеляново, ще го накарам да намери някого и повярвайте ми - ще му отнеме повече време, ако въобще успее!
В лентата е набутан и някакъв екшън. Нужен ли е бил? Ми НЕ! Обаче филмът се усеща толкова протяжен и муден, че създателите са решили да сложат в първата част нещо, че да могат хората да се подлъжат какво гледат. Е, не виждам как ще заблудят някого, че съзерцава „Лудият Макс” на луната. Но както и всичко друго тук, екшънът също е бездушен и лишен от въображение.
Смисъл или послание в „Към звездите” не търсете, понеже липсват. Такива ще бъдат открити от хора искащи да ги открият. От хора, които виждат смисъл и послание буквално навсякъде, дори в часове, изпълнени с часове мълчание и нищоправене. Ние не сме от тях, нали?
Така дори срещата между баща и син не носи нищо в емоционален план, като при мен предизвика просто една иронична усмивка. Томи Лий Джоунс играе с настървението на бебе коала и участието му е нелепица, която искам час по-скоро да забравя. Човекът е остарял и изморен и мисля, че не е хуманно дабъде привикван за роли и по този начин да бъде така жестоко измъчван.
Постоянен глас зад кадър, който е на самият Брад Пит, се опитва да ни убеди в неща, които никой не усеща. По едно време той започва да дудне за самотата като тежест. Да искаш да ни убедиш, че космонавтът е същество самотно и изстрадало и в същото време през почти цялото време да го обградиш с хора, не е най-удачният вариант, мисля.
Моят съвет към вас е да си спестите тези малко под два часа. Просто времето, прекарано в компанията на заглавието е най-малкото изгубено, може да докара слабоумие и се усеща като най-горчивата нещастна скука, която жив човек може да си представи. Ако сте от хората, които обаче обичат да търсят несъществуващ замисъл в нищото и празнотата, то заповядайте, това е за вас.
Лична оценка: 2/10
Коментари
Публикуване на коментар