Майкъл Конъли - "Инсценировка"

По всичко изглежда, че двойките, като че ли са полудели. И на Бош се пада честта да разплете всичко.
В съня си е убита Лекси Паркс, след което е изнасилена. На местопрестъплението е открит ДНК материал и случаят изглежда решен. Още повече, че солидното доказателство води до гангстера Дей'Куан Фостър, стар познайник на полицията, привикван преди време за разпит, точно по случай с изнасилване.
Адвокат на Фостър е Мики Холър или още познат като Адвокатът с линкълна, който е на мнение, че клиентът му е невинен. Понеже в момента Мики не разполага със следовател по случая, то той се обръща за помощ към брат си - Хари Бош.
Понастоящем Бош е пенсиониран. След като леко наруши някои правила, той бе станал лесна мишена за началството, с което по правило не се разбира особено, което пък доведе до раздялата му с полицията.

Животът на пенсионер не е за Бош, това, и без да се казва, се знае. Той усеща, че му е рано да спре да работи. А и офертата на Мики Холър принципно е куца, защото дори и клиентът му да е накиснат, с приемането на задачата, бившото ченге автоматично ще мине от другата страна. Към защитата на почти сигурен убиец. Хари обаче има интуиция и приема предизвикателството, въпреки огромните негативи, които ще му донесе.
Случаите, в които имаме възможност да наблюдаваме взаимодействието между Бош и Холър са винаги добре дошли. Двамата са силни характери и главни персонажи за своите си поредици, така че когато са тандем удоволствието е пълно. Тук случаят е подобаващо заплетен, но самото заглавие на романа малко или много издава накъде ще тръгнат работите. Трудно е книга, която се казва "Инсценировка" да не ни предостави някакъв вид... инсценировка. Но пък начинът, по който трябва да се справи Бош с доказването невинността на клиента, този път ще е по-труден от всякога.
Понеже...
....Хари вече не е ченге и това е проблем сам по себе си. Удрят му глобите за неправилно паркиране. Обръщат се към него с "господине". Никой не е длъжен да отговаря на въпросите му. За щастие Бош толкова дълго е бил в играта, че отлично познава както процедурите, така и мръсните номера, а умението му да ги прилага на място е ненадминато.

За Майкъл Конъли нямам какво да кажа, освен, че е автор, към чиито книги се връщам винаги с кеф. Знам какво да очаквам от романите му и го получавам като по поръчка. Тежки разследвания, обгърнати с много размисли и реализъм. Много ме зарадва например, когато стана ясно, че авторът поставя героите си в нашето съвремие, където вече има игрален филм "Адвокатът с линкълна", с участието на Матю Макконъхи, и Холър не само го знае, ами си е и звезда направо.
Силно впечатление ми направи студенината в Бош, която той понякога сякаш излъчва, дори и без да иска да го прави. В началото на книгата той бива зарязан от приятелката си, по-късно виждаме отношенията му с Мади, които меко казано са трудни. Между другото държанието на дъщеря му в този роман жестоко ме издрани. Тя третираше баща си през по-голямата част сякаш ѝ е виновен за нещо. Като че ли го наказва за провинение. Пенсионираното ченге пък кара безгрижния си живот (още преди да поеме случая), като си е намерил хоби. Но то очевидно не му носи удовлетворение и изглежда, че го върши с нежелание и насила
Да видим сега случаят и работата. Бош потъва в тях. Забравя за всичко друго и действа по каузата за справедливата развръзка. Не че преди години е бил топлосърдечен добряк, но сега това отдалечаване от другите е много по-осезаемо.
Още повече, че в настоящия случай на практика Хари работи сам. Вглъбяването му не само в случая, но и в себе си е огромно. Това дава отражение и върху книгата, като я прави една идея по-тежка за четене. Не че за мен бе проблем.
Централната дилема в трилъра е създадена да разкъса ценностната система на главния персонаж. От една страна живот далеч от работата, а от друга - поемане на случай, противоречащ на всички морални устои и убеждения, изповядвани по време на цялата му кариера на ченге. Хари обаче няма намерение да взима половинчати решения, нито пък да угажда на гузната си съвест. Той има нюх и по-важното - мисия в живота. И докато има изверги, спокойно разхождащи се по белия свят, той ще е там някъде, по петите им. Така че поне аз не му се сърдя, че премина от другата страна. Правдата просто няма страна.
Лична оценка: 7.9/10