Капитан Лорк ван Рейк има сметки за уреждане. Принс и Ръби Ред са неговите големи врагове. За да ги победи и унищожи веднъж завинаги, на Лорк му трябва Свръхнова, в която да навлезе и да вземе голямо количество илирион. Капитанът събира екипаж, чието избиране е базирано на принципа на посочването - ТИ, ТИ и ТИ, натоварва го на космическия кораб и заедно излитат към заветната Свръхнова.
Действието, разбира се, ни пренася далеч в бъдещето, където почти всичко е твърде различно от познатото ни. Това обаче само утежни задачата ми с прочита, вместо да направи нещата по-интересни.
Стилът на автора е ръбест и насечен. При него няма светостроене. Има само захвърляне на случки и факти, за които просто трябва да приемем, че са истина. Разказът върви грубо и бавно, като да тичаш в кал и чакъл. На доста места ми се стори дори, че книгата е писане от дете не по-голямо от третокласник, на което обаче са задали да включи в творбата си предварително избрани сложни думички.
Действието, разбира се, ни пренася далеч в бъдещето, където почти всичко е твърде различно от познатото ни. Това обаче само утежни задачата ми с прочита, вместо да направи нещата по-интересни.
Стилът на автора е ръбест и насечен. При него няма светостроене. Има само захвърляне на случки и факти, за които просто трябва да приемем, че са истина. Разказът върви грубо и бавно, като да тичаш в кал и чакъл. На доста места ми се стори дори, че книгата е писане от дете не по-голямо от третокласник, на което обаче са задали да включи в творбата си предварително избрани сложни думички.
Героите са напълно изфирясала стока. Банда смачканяци, за които не ти се мисли дори по време на четене. Лорк ван Рей би трябвало да е главен герой, но той нито е главен, още по-малко пък е герой. Мишока и Катин са два от персонажите споменавани по-често, без това да означава нещо конкретно. Принс и Ръби пък са обявените предварително злодеи, от които нямаше никакъв смисъл. Най-малкото защото в произведението липсва логичен конфликт. Другите в момента не ги помня, нищо че току що оставих книгата.
Изобщо ситуациите и образите напомнят и се държат като произволен сън. Нали знаете как докато сънувате и се намирате на едно място, изведнъж без никакво предизвестие, се прехвърляте на друго? И как докато говорите да речем с ваш познат, внезапно той изчезва и се оказва заменен от някой съвсем друг? Нещо такова се случва и тук, защото точно така се сменят локации и герои.
Изобщо книгата е натъпкана с нищозначене и нищоправене, които критици и самозвани гении да интерпретират според своите вярвания и то по всякакви величави начини. Демек, видите ли, „Свръхнова” не е за всеки, ама ние я разбрахме. А за мен всичко е много простичко - в общи линии това нещо е писано от човек, натъпкан до козирката с много тежки наркотици. Че тъй де, книгата е лоша.
Лична оценка: 1.5/10
Изобщо ситуациите и образите напомнят и се държат като произволен сън. Нали знаете как докато сънувате и се намирате на едно място, изведнъж без никакво предизвестие, се прехвърляте на друго? И как докато говорите да речем с ваш познат, внезапно той изчезва и се оказва заменен от някой съвсем друг? Нещо такова се случва и тук, защото точно така се сменят локации и герои.
Изобщо книгата е натъпкана с нищозначене и нищоправене, които критици и самозвани гении да интерпретират според своите вярвания и то по всякакви величави начини. Демек, видите ли, „Свръхнова” не е за всеки, ама ние я разбрахме. А за мен всичко е много простичко - в общи линии това нещо е писано от човек, натъпкан до козирката с много тежки наркотици. Че тъй де, книгата е лоша.
Лична оценка: 1.5/10
Коментари
Публикуване на коментар