Дойде ред да прочета и „Фреди Меркюри: Биография”, написана от шотландската авторка Лора Джаксън. Все пак исках да разбера кое как е било, понеже всички добре знаем, че филмът не отразява с пълна точност фактите, а дори си позволява и някои волности. Напълно приемливи и оправдани според мен, но това е друг въпрос.
Да, книгата е акуратна отвсякъде. В нея е описано всичко по дати и събития и то с максимална точност. От времето преди да заработи с Queen, до моментът на неговата смърт, Фреди Меркюри ни е представен детайлно, личността му е разгледана подробно, така че да няма после нищо неясно. От тази гледна точка съм доволен.
Да, книгата е акуратна отвсякъде. В нея е описано всичко по дати и събития и то с максимална точност. От времето преди да заработи с Queen, до моментът на неговата смърт, Фреди Меркюри ни е представен детайлно, личността му е разгледана подробно, така че да няма после нищо неясно. От тази гледна точка съм доволен.
Но не мога да не си призная, че от книгата очаквах нещо повече. Стори ми се доста суха и вина за това носи Лора Джаксън. Тя ни поднася биография, с качествата на учебник. Действието препуска, а пред нас се редят дати, събития, случки, като на много малко от тях авторката се е спирала, за да ги разгледа по-обстойно. След доста от главите се озъртах притеснено да не изскочи отнякъде някоя даскалица, че да ме изпита.
Не, аз не съм любител на сухите факти, когато буквално съм залят от тях, а предимно си падам по емоцията. В тази книга тя почти отсъства, като се появява едва в края, където са описани последните дни на легендата Меркюри, но там няма как човек да не бъде трогнат от драмата на тази толкова ярка звезда. Това е и най-интересната част от биографията, като ни е показано реално какво се случва покрай Фреди, след като научава, че е болен от СПИН.
Иначе началото и средата си изглеждат като уроци, които трябва да бъдат научени. Наистина, за мен бе интересно да разбера кое парче как се е пръкнало, на коя дата кой сингъл е излязъл, както и на коя позиция в чартовете е застанал, но исках и повече случки, на които да се спре действието. Било около направата на някоя песен, било покрай шеметните купони, организирани от Меркюри, или пък защо не и детайли от някое по-пикантно интервю със звездата? По тези три точки не получих нищо. Не знам, може би формата е такава и това е правилното писане за такъв тип книга, но на мен подходът не ми допада.
Не, аз не съм любител на сухите факти, когато буквално съм залят от тях, а предимно си падам по емоцията. В тази книга тя почти отсъства, като се появява едва в края, където са описани последните дни на легендата Меркюри, но там няма как човек да не бъде трогнат от драмата на тази толкова ярка звезда. Това е и най-интересната част от биографията, като ни е показано реално какво се случва покрай Фреди, след като научава, че е болен от СПИН.
Иначе началото и средата си изглеждат като уроци, които трябва да бъдат научени. Наистина, за мен бе интересно да разбера кое парче как се е пръкнало, на коя дата кой сингъл е излязъл, както и на коя позиция в чартовете е застанал, но исках и повече случки, на които да се спре действието. Било около направата на някоя песен, било покрай шеметните купони, организирани от Меркюри, или пък защо не и детайли от някое по-пикантно интервю със звездата? По тези три точки не получих нищо. Не знам, може би формата е такава и това е правилното писане за такъв тип книга, но на мен подходът не ми допада.
Сега се получава нещо доближаващо се до безсмислица. От една страна филмът „Bohemian rhapsody” ни показва историята на бандата, но не абсолютно коректно. От друга, книгата правейки същото,е коректна до последната запетая. Да, ама първото произведение ме накара да стана фен на Куийн завинаги и ако не бях го гледал, то сигурен съм, второто надали би ме накарало да се задълбоча в творчеството им. Не казвам, че прекрояването и преиначаването са хубави неща (в случая работят и са направени с мисъл, така че са), но ето, че и истината, поднесена прямо, може да не носи удоволствие и наслада.
Разбира се, не съжалявам, че прочетох proizwedenieto, понеже всяко напомняне за величието на Куийн и Фреди Меркюри е винаги добре дошло. А на финал искам да ви споделя една мисъл, която ми щукна буквално преди да прочета и последните няколко страници от книгата. Колко пъти сте чували сентенцията „няма незаменими хора”? „Фреди Меркюри: Биграфия” е пълното ѝ опровержение, защото фронтменът на бандата е бил точно такъв за Куийн. Истински шоумен. Силен характер. Джентълмен и лидер. Непредсказуем и спонтанен. Съвършен професионалист. Завършен изпълнител. Неотразим. Неповторим. Незаменим.
Лична оценка (ЗА КНИГАТА): 5.7/10
Разбира се, не съжалявам, че прочетох proizwedenieto, понеже всяко напомняне за величието на Куийн и Фреди Меркюри е винаги добре дошло. А на финал искам да ви споделя една мисъл, която ми щукна буквално преди да прочета и последните няколко страници от книгата. Колко пъти сте чували сентенцията „няма незаменими хора”? „Фреди Меркюри: Биграфия” е пълното ѝ опровержение, защото фронтменът на бандата е бил точно такъв за Куийн. Истински шоумен. Силен характер. Джентълмен и лидер. Непредсказуем и спонтанен. Съвършен професионалист. Завършен изпълнител. Неотразим. Неповторим. Незаменим.
Лична оценка (ЗА КНИГАТА): 5.7/10
Коментари
Публикуване на коментар