Валентин Попов - Вотан - "Ангелите нямат криле"

С Валентин Попов - Вотан започнахме накриво. Като автор го познавам от сборника с разкази "Брод през световете", за който писах много тъпо мнение преди време. Да, заставам си зад крайната оценка, но начина ми на изразяване бе супер зле. Иначе като човек не мога да кажа какъв е, понеже не го познавам лично, но сме приятели във фейсбук и виждам един много готин тип с ясно изразено мнение по редица важни въпроси, притежаващ и свежо чувство за хумор. Което за жалост няма да му помогне при обсъждането на произведението, което преди няколко часа завърших, защото тук ще си говорим малко или много за литература.
"Ангелите нямат криле" отново е сборник с разкази, където ужасът властва с огромно самочувствие над заигравките с жанровете фентъзи и фантастика. Така - това са двадесет и четири разказа, които с много малко изключения, са наистина много добри. Нямам намерение да ви отегчавам до смърт с огромни фермани писаници и затова няма да пиша за всички истории поотделно, но по една стара традиция за този блог ще си кажа добросъвестно кои се превърнаха в мои безусловни фаворити.
Първо обаче няколко думи за подредбата на разказите. Впечатляваща. Казвам го, защото се усеща една възходяща градация от по-леките и къси творби към много по-здравите, обемни и засягащи доста по-генерални проблеми заглавия. Не знам, може и просто така да ми се е сторило и това да е чиста случайност, но ако не е и самият Вотан е имал тежката дума при нареждането, искам да го поздравя за този му елегантен усет, с който е създал нищо по-малко от една клопка. Клопка, към която аз лека полека пристъпвах. Оглеждах се и се ослушвах недоверчиво, но пътят напред изглеждаше тооолкова изкушаващ... И докато се усетя капанът зловещо щракна, а аз бях обграден от 24 остриета, по-добре разрязващи плътта и от най-добре наточения скалпел.
Ето нещо малко по-конкретно. Сборникът започва с "Последният човек", който върви някак меланхолично, но пък те кара да се умислиш. И завършва с "Дървото", който е просто вълшебен. В случая имаме перфектното начало и перфектния завършек, а между рях множество заредени оръжия, кое от кое по-смъртоносни. Не че при първия и последния разказ зловещината липсва, но при останалите истории мрачният покров се спуска с цялата си величествена мощ и повярвайте, няма светлина, която да не помръкне или засрамено да не изчезне, все едно никога не е била.

"Пеперудите и Лайла" ни запознава с момиче, което има страх от пеперуди. То е принудено да се крие колкото може повече у дома си, а когато е наложително да излиза, се екипира с дрехи, покриващи възможно най-много кожата ѝ. Дали има възможност девойката да се отърве от фобията си? Дали случайно любовта, която се очертава да изживее няма да ѝ помогне?
"Колоездачката" е сякаш писан за мен. Главният персонаж се казва Георги и обича да върти педалите на велосипеда си. От този разказ мога да си взема поука, като не преследвам красавици на колелета. Кого заблуждавам? Естествено, че ще го правя при сгоден случай.
"Коледа в черно и бяло" ни разказва за жена, работеща извънредно по празниците. А довечера е Бъдни вечер, като семейството ѝ я очаква, за да се съберат. На тръгване от работа обаче, дамата бива похитена от стар познайник.
"Жадувано отмъщение" ни връща назад във времето, когато България е била под турско робство. Когато турците влизат в поредното селото, те започват да колят наред. Само Стоян някак успява да се отърве и покрие. Изгубил всичко, на него му остава само да жадува за кърваво отмъщение.
"Рибоглавец" е невероятната история на умиращ от тежка болест човек. Ще се осмелите ли да го изслушате? А да му повярвате?
"Господарят на болката" е с индианска тематика и е касапницата, която всяка уважаваща себе си хорър подборка трябва да притежава. Макар и трудна за понасяне от хора, несвикнали с насилие, за бесните почитатели на ужаса история с изрод, занимаващ се с изнасилване, мъчение и жестоки убийства, е винаги добре дошла. Но дори и такъв урод винаги трябва да има едно на ум с кого се захваща.
В следващата творба ще срещнем Колин Джоунс, който търси приключения, които да го заредят с адреналин. Фотограф, който обича екстремните изживявания. Това е той. А за да ги намери отива в Индонезия. Там обаче попада на "Ритуалът".
"Огнената бездна" е най-доброто, което тази подборка може да предложи и ме стресна не на шега. Идеята, която излага най-спокойно е смущаващо обезпокоителна. Корби бива поканен на гости от стария си приятел Симон Кар. Последният е намерил нещо напълно невъзможно за съществуване в подземията накъщата си. Но то си е там. Той го показва на Корби, а след това ще настъпят необратими промени за всички, участващи в събитията.
Много драматичен. С намигване към творчеството на Лъвкрафт. И брутален като цяло.
С "Бял шум в системата" Вотан отново показва, че мисли извън кутията. Множеството му идеи са разнообразни, разчупени, интересни и завладяващи, но това, което ги извисява още по-нагоре е, че бягат много далеч от клишираността. Дори не знам как да ви опиша този разказ. Но си представете свят, в който нямате право да изпитвате емоции. А направите ли го - значи имате нужда от поправка. Депресиращо, но много находчиво!
"Ангелите нямат криле" ни представя драматичен сюжет за мъж, изгубил малкия си син в катастрофа.
"Кристално лице" ме изкефи максимално. В него централният персонаж може да прозре зад маската, която всеки човек носи и да види истинската му същност. Отделен е въпросът дали после има право да раздава правосъдие.
"Котки може" изследва състоянието на момче, чиито родители се развеждат. То намира утеха в компанията на любимата си котка Доли, която пък е бременна.
"Светлината на нощта" е правдоподобна история за създаването на един сериен убиец. Изграждането на характера му и действията му, за да направи кариера като известен престъпник, са описани детайлно от автора. Тежък удар е тази творба, особено с психологическата травма, залегнала в центъра на сюжета ѝ.
В "Девширме време" отново сме под турско робство. Настъпил е моментът турските орди да отнемат български момчета от семействата им. Но този път има кой да се противопостави качествено на врага.
Това са любимите ми разкази и както виждате не са никак малко. А останалите много добре допълват съдържанието, че да почувстваме завършената цялост подобаващо. Все пак се получи по-дълго отколкото исках, но това са все неща, които трябваше да бъдат изписани.
Много ми хареса също как преди всяка история авторът се обръща директно към читателя и набързо казва коя е идеята, стояща зад написването му. Подходът може и да не е нов или иновативен, но далеч не се използва толкова често, а би трябвало. Това създава впечатление за близост със създателя на книгата.
Определено ми допадна разходката из тъмните кътчета на съзнанието на Валентин Попов - Вотан. Знам, че доста места от него остават неизследвани, но време има, той самият ще ни потопи в тях. Когато е готов. Дано само и ние да сме готови. А сега най-искрено ще си пожелая лека вечер и спокоен сън. Че след тази предоволна доза смущения в системата, малко ме съмнява да остана незасегнат от някой и друг кошмар.
Лична оценка: 7.8/10