Петър Бобев - "Фаетон"

Три човешки съдби пресичат пътищата си, за да се сблъскат с невероятното. Петър Бобев започва "Фаетон" като приключенски роман и развивайки героите си, не по най-постепенния начин ни пренася в света на научната фантастика. Произведението му е повече от амбициозно и за мен бе приятно да го прочета, но не бих казал, че то е нещо повече от книга за развлечение, защото каквото и да си говорим, истината е следната - това е юношеско четиво и поне за мен не може да стои редом до най-големите образци в жанра.
Арена на действието е джунглата на Калимантан. Дива и безумно красива, тя е наричана страната на летящите чудеса. Авторът я е обрисувал по най-добрия възможен начин. С дебнещите хищници, опасните влечуги, агресивните насекоми, прекрасните и странни видове, за доста от които търсих инфо в нета, че да видя как действително изглеждат. Описанията на Петър Бобев са класа и аз не мога да не отбележа огромния му талант в изграждането на правдоподобна атмосфера.

Поетапно биваме запознати и с главните действащи лица. Първо срещаме Пангу, който е даяк - коренен представител на местното население. Това е суеверен и трудно изразяващ емоциите си мъж, който обаче притежава качества като честност, доброта и жертвоготовност, пък и макар да е леко простодушен. Типичен представител на племето. Той обикаля из реките със своята лодка, чудейки се как да изкара повече пари и то не защото му трябват за него самия, а за да впечатли жената от града, в която е безнадеждно влюбен.
След това ни е поднесена историята на Садикин - яванец с напълно провален живот. Мъж, който е имал не един шанс да пробие и да стане доста заможен, а към днешна дата превърнал се в обикновен бракониер. Мисълта за многото пари го е обсебила и той рядко помисля за друго.
А за десерт се запознаваме с доктор Христо Пеев - биолог, дошъл в Калимантан, за да проведе някои от безумните си експерименти, с които да докаже, на всички, включително шефове, колеги и семейство, че не е обикновен мечтател или безумец. И докато с предните два персонажа аз проблем нямам, то с българина, или по-точно с неговите идеи, още отначало не се погодихме. Той смята, че на света не трябва да има победители или победени. Че не трябва да има и хищници! И опитите му са в посока да "оправи" нещата. Кой биолог и истински учен би разсъждавал така? Нима природата не знае най-добре?

"Наистина човек криел неподозирани възможности. И те се изявяват при изключителни условия: бедствия, опасности - и алчност."

Та тримата мъже се срещат нееднократно из опасната джунгла, като на места ситуацията ги принуждава дори да действат заедно. Но истинската опасност в книгата не е Калимантан, а нещо, дошло от мноого далече - от открития космос. Свръхразум, който е пристигнал на планетата ни с определени намерения, които не ще промени при никакви обстоятелства!
И както ви споменах, жанрът от приключенски рязко се трансформира в твърда научна фантастика, чепкаща теми от вселенски характер. А как ми се искаше нещата да не се усложняват чак толкова. Защото сега всичко е наблъскано накуп и се случва прекалено набързо. Обрат, екшън, промяна в някои от героите, развръзка - всичко се изсипва наведнъж, а аз нямах време да усетя заплахата.
И тук не казвам, че комбинацията от тези два жанра е невъзможна, просто не ми допадна внезапността, с която бе осъществена. С мижаво загатване. С подхващане отдалеко. С цел не наистина да усетим зло присъствие, а като контрапункт на идеите на заблуден учен, на когото така и не сме повярвали искрено.
Но дори и само заради прекрасния стил на писане на Петър Бобев си струва да се отдели време, че да се прочете книгата. Тя ни говори хубави неща, просто надали има човек на Земята, който да не ги знае тези уроци. Мен дори ме е страх да ги спомена, понеже ще прозвучат адски банално. Въпреки това ако смятате, че сте позабравили какви бяха тези дреболии, като морал, чест, доброта и приятелство, то с това заглавие бихте си ги припомнили по един чудесен начин.
Лична оценка: 6.4/10