Рей Бредбъри - "Златните ябълки на Слънцето"

Точно двадесет и два са поместените разкази в научно-фантастичния сборник "Златните ябълки на слънцето" на Рей Бредбъри. Не мога да кажа, че тази къса форма на творене ми е особено любима, но когато не ми се чете нещо твърде ангажиращо ума, имам навика да прибягвам до разказите, които ми действат отморяващо. Специално от тази книга обаче очаквах повече, защото малко след като я привърших, разгледах добре съдържанието, че да видя колко точно заглавия ми харесаха истински. Четири на брой са. Само толкова, за жалост.
Накратко за "Плодовете на дъното на купата": Уилям Актън извършва нещо напълно нетипично за своя характер - убива човек. И понеже не му се носи отговорност, той решава, че ще е по-добре да е вън от подозрение, прикривайки престъпното си деяние. Уилям смята да започне със заличаването на отпечатъците.

"- Това е животът - каза Макдън. - Някой винаги очаква някого, който пък никога не се прибира. Винаги някой обича нещо повече, отколкото нещото обича него. И накрая ти се иска да унищожиш нещото, каквото и да е то, само и само да не те наранява повече."

Ето и резюме в едно изречение за "Убиецът", който е най-доброто предложение в сборника: мъж изперква и започва да унищожава наред... всякакъв вид технологични джаджи.
Тук авторът обръща внимание на заобикалящата ни технология и как тя ни обсебва, като дори не е живял в ерата на компютрите, интернета и смартфоните. Много актуално произведение, мога да кажа дори, че е от пророчески тип.
Не мога да не обърна внимание на "Гръмна гръм": разказът ни занимава с пътуване във времето. Ловци се връщат назад в миналото, за да ловят трудни за хващане и убиване хищници. В поредната мисия на прицел е T-Rex. Но когато веднъж попаднеш в миналото си длъжен да спазваш определени правила. И то доста стриктно, че последиците са непредвидими.

И за финал ще посоча "Здравей и сбогом": тук става въпрос за над четиридесетгодишен мъж, който изглежда точно като на дванадесет. Това досадно неудобство му налага някои ограничения в живота. Доста неприятни, естествено.
И това е за мен, което си струва да се прочете. Останалите осемнадесет разказа са кратки, често неясни, че понякога и стоят като недовършени. Разбира се, не мога да нарека всички глупави, но ми бяха позиционирани в едно средно положение, което определено не ми е по вкуса.
Да, Рей Бребъри е класа и пише превъзходно, това няма да тръгна да го оспорвам. Сюжетите му, в интерес на истината, са твърде разнообразни. И много от историите му търпят различни интерпретации относно заложените идеи, метафори и поуки. Ако търсите това, то вие определено няма да имате проблем със сборника. Аз съм повече по конкретиката.
Лична оценка: 5.5/10