Планът му да се отърве от Мендета и да започне да ръководи нещата е изпълнен успешно. Сега на власт са Рейвън и неговите хора, а желанието на новоизлюпения бос е бизнесът с проститутките да се разрасне, за да могат в пазвата му да падат повече пари.
Започват безследно да изчезват момичета, а полицията се държи необичайно нехайно. Криминалният репортер Джей Елинджър обаче души като хрътка наоколо и скоро попада на следа. Въпреки, че в мръсната игра с продажба на женска плът са замесени и високопоставени лица, Елинджър има намерение да проведе разследването си докрай.
"След това се предаде. Никой нямаше да се появи в последния момент и да я спаси от този ужас. Знаеше също, че няма да се събуди и да разбере, че това е бил само някакъв странен и ужасен кошмар. Беше истина и се случваше именно с нея. И когато негърът започна да и къса дрехите, за да оголи гърба и, тя запищя като уплашено до смърт дете."
Джеймс Хадли Чейс ни представя произведение, което е твърде типично за неговото творчество. Добри персонажи почти липсват, а повечето са чисто и просто изверги в човешки облик. Те са движени от жаждата за пари, а озлоблението и жестокостта, които лъхат от тях, ги правят твърде непривлекателни и отблъскващи.
Реално изграждане на образи няма и това прави повествованието твърде нетрадиционно, което не би допаднало на всеки. Авторът описва кой кой е с по две три изречения и после оставя действията им да говорят за техните персони. Дори един от най-положителните герои, в лицето на криминалния репортер Елинджър, не успява да стане истински симпатичен, защото мотивацията му да разкрие мафиотите, стоящи зад търговията с проститутки, не е породена от някакви си възвишени чувства, като доброта или съпричастност към онеправданите, колкото от нуждата да създаде сензационен материал. Такъв, който да е достоен за първите страници на всеки един вестник.
Темата с пречупването на свободната воля е вмъкната остро и не може да не ѝ бъде обърнато внимание. Жестокостта надделява над желанията на отделния индивид, особено когато той бива системно изтезаван и мъчително пребиван. Тогава всеки започва да прави това, което му бъде наредено.
Умерено харесах „Мис Калаган се натъжава”, защото проблемът, който засяга е болезнен и до ден днешен стои на дневен ред. Начинът, по който обаче ни е поднесен романът, го прави актуален преди всичко само и единствено за времето, в което е написан. Тогава историята, която ни разкрива може и да е звучала шокиращо, но сега тези неща са видени и чути вече от всеки. А и съвременният читател е свикнал да чете и гледа къде къде по-големи извращения и гадости, така че от тази творба трудно някой би останал истински потресен.
Жажда за власт, изгаряща алчност, невъзможна за обуздаване похот, зверски убийства, престрелки и юмручни схватки - да, това е гангстерско криминале до мозъка на костите си. Компания ще ви правят предимно съмнителни личности, които обичат да стоят в сянка. Ще ви оставя с тях, но имайте предвид следното: не тъжете много за мис Калаган. Тя и без друго вече е мъртва.
Лична оценка: 6.1/10
Започват безследно да изчезват момичета, а полицията се държи необичайно нехайно. Криминалният репортер Джей Елинджър обаче души като хрътка наоколо и скоро попада на следа. Въпреки, че в мръсната игра с продажба на женска плът са замесени и високопоставени лица, Елинджър има намерение да проведе разследването си докрай.
"След това се предаде. Никой нямаше да се появи в последния момент и да я спаси от този ужас. Знаеше също, че няма да се събуди и да разбере, че това е бил само някакъв странен и ужасен кошмар. Беше истина и се случваше именно с нея. И когато негърът започна да и къса дрехите, за да оголи гърба и, тя запищя като уплашено до смърт дете."
Джеймс Хадли Чейс ни представя произведение, което е твърде типично за неговото творчество. Добри персонажи почти липсват, а повечето са чисто и просто изверги в човешки облик. Те са движени от жаждата за пари, а озлоблението и жестокостта, които лъхат от тях, ги правят твърде непривлекателни и отблъскващи.
Реално изграждане на образи няма и това прави повествованието твърде нетрадиционно, което не би допаднало на всеки. Авторът описва кой кой е с по две три изречения и после оставя действията им да говорят за техните персони. Дори един от най-положителните герои, в лицето на криминалния репортер Елинджър, не успява да стане истински симпатичен, защото мотивацията му да разкрие мафиотите, стоящи зад търговията с проститутки, не е породена от някакви си възвишени чувства, като доброта или съпричастност към онеправданите, колкото от нуждата да създаде сензационен материал. Такъв, който да е достоен за първите страници на всеки един вестник.
Темата с пречупването на свободната воля е вмъкната остро и не може да не ѝ бъде обърнато внимание. Жестокостта надделява над желанията на отделния индивид, особено когато той бива системно изтезаван и мъчително пребиван. Тогава всеки започва да прави това, което му бъде наредено.
Умерено харесах „Мис Калаган се натъжава”, защото проблемът, който засяга е болезнен и до ден днешен стои на дневен ред. Начинът, по който обаче ни е поднесен романът, го прави актуален преди всичко само и единствено за времето, в което е написан. Тогава историята, която ни разкрива може и да е звучала шокиращо, но сега тези неща са видени и чути вече от всеки. А и съвременният читател е свикнал да чете и гледа къде къде по-големи извращения и гадости, така че от тази творба трудно някой би останал истински потресен.
Жажда за власт, изгаряща алчност, невъзможна за обуздаване похот, зверски убийства, престрелки и юмручни схватки - да, това е гангстерско криминале до мозъка на костите си. Компания ще ви правят предимно съмнителни личности, които обичат да стоят в сянка. Ще ви оставя с тях, но имайте предвид следното: не тъжете много за мис Калаган. Тя и без друго вече е мъртва.
Лична оценка: 6.1/10
Коментари
Публикуване на коментар