Харуки Мураками - "За какво говоря, когато говоря за бягането"

Книгата е с автобиографичен характер, но да бъде наречена биографична, ще е истински пресилено. Може да бъде разглеждана като събрани мемоари на писателя-бегач Харуки Мураками. Няма да е съвсем грешно и ако бъде обявена за сборник с есета. Истината е някъде между трите възможни опции, но "За какво говоря, когато говоря за бягането" преди всичко ни представя вътрешния свят на човек, чийто живот до голяма степен е построен около дейността тичане за здраве. И за вътрешно удовлетворение.
Кратко четиво, което е изключително подходящо за разпускане. Сега, след като се запознах с произведението съм сигурен, че не е най-подходящо за първа среща с автора. И така може да се прочете, но сякаш е желателно, преди това на човек да са му минали през ръцете няколко творби на Харуки Мураками.
В книгата няма опити за оригиналнечене, няма и пикантни истории, които да шокират или изумят някого. Авторът говори за себе си и за своето най-голямо хоби, като го прави по един много достъпен начин - открито, приятелски, честно и разббираемо. Този човек е бягал много. Ама наистина много. Признавам си, че наистина не съм се интересувал колко може да тича човек или пък как се подготвя състезател за тази дисциплина, но като видях резултатите на Харуки Мураками, просто ми хвръкна шапката. И това не е еднократно действие. Един напън и после лежанката... Това е всекидневие. С една и съща упоритост и работоспособност. И на най-големият лаик би му станало ясно, че това се постига единствено с желязна дисциплина и нечовешка воля.
Вижте, самият аз обичам да спортувам. Ходя от време на време да тичам, но като видях авторът на "За какво говоря, когато говоря за бягането" какви разстояния изминава, ме е срам да споделя моите резултати. Но скоро не съм упражнявал това действие, защото, без да се оплаквам го казвам, ме хванаха глезените. Кофти болка, която не е за умирачка, но е леко притеснителна. И в това отношение, ще спомена, че възхитата ми към авторовото здравословно състояние и стоманена физика, расте неимоверно. Той почти не страда от каквито и да е болежки. Това наистина позволява свобода на действието, когато е съчетано с правилна мотивация и преди всичко наличието на желание. Иначе, а да съм откровен, ще ви призная, че аз повече обичам колоезденето - спорт, който авторът, меко казано, не харесва особено.

След като затворите последната страница на книгата, определено ще се почувствате една идея по-близо до Харуки Мураками. Ще знаете повече за неговите навици или за това как протича един негов ден и как си подрежда приоритетите и задачите, които трябва да отмята. И доста от тези неща той прави докато тича. Дейност, която сякаш помага за избистряне и отсяване на важното, пред това което търпи отлагане. Ще послушате музика с него. Ще разберете как е започнал да пише и с какво се е занимавал преди това. Вътрешният му свят не е напълно открит, но една частица от него достига до читателя.
Произведението не заставя никого да нахлузи маратонките и да хукне да тича. Въпреки, че който и да го направи, навярно няма да сбърка. Това не е книга за онзи, дето отишъл у фитнеса и направил повече серии със селфи камерата на смартфона си, отколкото на който и да било уред в залата. Творбата е за човек, намерил своя Аз. Човек, който не се страхува да остане за дълго време сам с мислите си. За човек, който се е доказал и продължава да се доказва пред най-важната персона на света - пред себе си.
Лична оценка: 7/10