Кърт Вонегът - "Фарс или никога вече самота"

Досега нищо не съм знаел. Оставял съм една или две книги изобщо през живота си (нещо, което избягвам да правя), но дори и те бяха в пъти по-добри от фантастичната дистопия „Фарс или никога вече самота” на Кърт Вонегът. Да, чак сега научавам на кое се казва критично тъп, безсмислено ненужен и абсурдно слабоумен роман.
Разглеждаме хаотичнотс записки на стогодишен старец, който е бил лекар, президент и не знам си още какво през живота си. Дълъг грозник, който на всичкото отгоре не е и особено умен. Всъщност е, но когато е в близост със смахнатата си сестра. Разделени и двамата са полуумни.
Та този индивид живее с рахитичната си племенница и нейния любовник. Имат една съседка, за която работят роби и това е то. Другото са пръснати и несвързани спомени за живота му, изживян в една разпиляна и разсипана от мистериозна болест Америка, в която никой от нищо не се интересува и в която властват фалшиви управници като крале и херцози. И в която нищо не е сигурно, най-малкото пък гравитацията.
Книгата е съставена от къси глави. Няма по-дълга от пет страници, а някои са дори от по две. А дори и тези накъсани и обособени отрязъци от спомени на изкуфелия дядо са допълнително надробени и размити с отделни почти несвързани абзаци, в които е трудно да се следи какво се случва.
Помислете върху това.
Случките са кратки. Изнесени са твърде рандъм. Няма някаква последователност, но дори да приемем съществуващата за (донякъде) допустима, то структурата е в окаяно положение. Опитите за комедийни ситуации сериозно ме притесниха, а някои от откровенията ме накараха да си задавам въпроси относно психиката на автора.
Би трябвало да се смея върху това.
Като споменах автора, да кажа иняколко думи за него. Не съм запознат с творчеството му, но тази книга по никакъв начин не ме и подтиква да искам да го направя. Тази първа среща е много вероятно да си остане последна, защото беше неубедителна в много отношения. Усетих претенция и самочувствие, каквито не съм срещал при доказани жанрови писатели с безспорни умения. Ако ви интересува като кои, питайте в коментарите.
Але - хоп!
Дълбоко съм убеден, че всеки автор има на сметката си и по-слаби произведения. Или по-посредствени спрямо добрите. Но това е книга, която е трябвало да си остане на ниво идея. Това тук ми прилича на ситуация тип „Ей, Кърт, трябва да издаваш романа вече, ще пресрочим срока!” и той такъв, нищо не измислил досега, набарал стари и нови драсканици и отхвърлени чернови и след кратка преработка ги натъкмил да приличат на нещо, дето мнозина ще припознаят като класика изтъкана от изтънчени метафори. Ха ха. Как ли пъкне!
Забелязал съм, че хората обичат нищонезначещи двусмислици, като два пъти повече обичат да им придават смисъл, какъвто най-вероятно самият автор е нямал предвид. Аз обаче търся нещо много по-простичко - добре разказна история, населена с добре описани и изградени персонажи, смисленото действие винаги е добре дошло, пък и ако има загадъчност, съспенс или обрати вече съм щастлив. Тук няма нищо подобно, а вие си го обичайте Вонегът колкото щете.
Лична оценкс: 1.5/10

Коментари