Сюжетът на "Годзила: Кралят начудовищата" е претрупан и претупан. Опитва се да е сложен, но не му се удава особено. Доктор Ема Ръсел се разделя със съпруга си, когато през 2014-та двамата преживяват трагедията от загубата на малкото си момченце. Да, въпреки че тогава Годзила спаси човечеството, то тя остави след себе си доста разруха и смърт. В наши дни доктор Ръсел живее с дъщеря си и работи към супер секретната организация Монарх, като взима участие в поетапното разбуждане на всички титани, живеещи на нашата планета, че да могат да бъдат избити.
Базата на Монарх обаче е нападната от еко-терористи, а Ема Ръсел и дъщеря и са отвлечени. Ред е на отлъчения от семейството съпруг да се завърне героично, търсейки най-близките си.
За разлика от първия филм, където нещата се случваха по-бавно и битките между огромни зверове не бяха колкото трябва, тук нещата са на другата противоположност. Още от първите минути биваме разтресени от пробуждането на древен колос. От трейлърите би трябвало да знаете, че те са няколко и е естествено всички да очакваме появата на Годзила, че да се почне мелето.
И то не закъснява. Но не бих казал, че ми се и услади особено. Имаше батални сцени, обаче шумът ми дойде в повече. Хора, говоря ви за много врява. Главата ми стана шинел. Все нещо узбухваше. Все нещо се рушеше. Някой вика. Следва нова експлозия, после тътен. После катастрофа. После рев на огромен звяр. Преживях истинско ушно изтезание, което определено не работеше в полза на филма.
От друга страна, въпреки че кадрите са зрелищни, самите битки отново са тромави и не биха ви спрели дъха. Аз лично очаквах Годзила, като истинския шеф сред титаните, да мачка наред. Е, не стана баш тъй. Вместо да натупа едно по едно колкото се може повече чудовища, тя предимно мери сили с Гидора, като повечето време бе заета да пада по глава на земята.
Не знам, самата концепция Годзила да иде от океанските дълбини като хорски спасител, а не като основна заплаха, още преди 5 години за мен не работеше кой знае колко добре. И сега усещам нещата по подобен начин. За мен това е звяр, който трябва да бъде третиран като заплаха нумеро уно, а не като единствено спасение. И тук някъде се пръква едно от разсъжденията от хорска страна, че колосите се делели на добри и лоши... Сценаристи, какво да ги правиш?
При актьорите личат имената на Вера Фармига, Кайл Чандлър, Мили Боби Браун, Чарлс Данс и Кен Уатанабе, които се справят прилично. Това, че примерно някой от тях е тъпо написан персонаж, самият изпълняващ ролята вина няма. Малко ме дразнеше Кайл Чандлър, защото принципно ми изглежда като човек, който припечелва по някой лев, цепейки дърва, а тук го играеше всеможещия и всезнаещия, но това е бял кахър. Много по-голям такъв бе опитът да бъдат сблъскани две гледни точки как трябва да се действа със зверовете - като двамата бивши съпрузи защитаваха коренно различни мнения. И въпреки, че героинята на Вера Фармига трябваше да бъде добре мотивирана и обоснована, ми бе трудно да и повярвам. Май и тя самата не си вярваше на дрънканиците.
Добре беше прокарана легендата за някои от зверовете. Виждаме повече от и за Годзила, което също работеше. Но тези моменти не бяха водещи, а по-скоро минават набързо и пак сме сред семейни тревоги и гюрултия.
И така сред много какафония, ревове и излишен драматизъм, филмът неусетно си се изнизва, като след един момент реално на зрителя спира да му пука кои чудовища се бият в момента. Пренасищането е на лице и определено не спомага за комфорта и насладата. Имаше хубаво заснети сцени, имаше кадри, които трябва да се видят на големия екран, чудовищата бяха пипнати страхотно, но филмът спокойно може да се пропусне.
Лична оценка: 5.6/10
Базата на Монарх обаче е нападната от еко-терористи, а Ема Ръсел и дъщеря и са отвлечени. Ред е на отлъчения от семейството съпруг да се завърне героично, търсейки най-близките си.
За разлика от първия филм, където нещата се случваха по-бавно и битките между огромни зверове не бяха колкото трябва, тук нещата са на другата противоположност. Още от първите минути биваме разтресени от пробуждането на древен колос. От трейлърите би трябвало да знаете, че те са няколко и е естествено всички да очакваме появата на Годзила, че да се почне мелето.
И то не закъснява. Но не бих казал, че ми се и услади особено. Имаше батални сцени, обаче шумът ми дойде в повече. Хора, говоря ви за много врява. Главата ми стана шинел. Все нещо узбухваше. Все нещо се рушеше. Някой вика. Следва нова експлозия, после тътен. После катастрофа. После рев на огромен звяр. Преживях истинско ушно изтезание, което определено не работеше в полза на филма.
От друга страна, въпреки че кадрите са зрелищни, самите битки отново са тромави и не биха ви спрели дъха. Аз лично очаквах Годзила, като истинския шеф сред титаните, да мачка наред. Е, не стана баш тъй. Вместо да натупа едно по едно колкото се може повече чудовища, тя предимно мери сили с Гидора, като повечето време бе заета да пада по глава на земята.
Не знам, самата концепция Годзила да иде от океанските дълбини като хорски спасител, а не като основна заплаха, още преди 5 години за мен не работеше кой знае колко добре. И сега усещам нещата по подобен начин. За мен това е звяр, който трябва да бъде третиран като заплаха нумеро уно, а не като единствено спасение. И тук някъде се пръква едно от разсъжденията от хорска страна, че колосите се делели на добри и лоши... Сценаристи, какво да ги правиш?
При актьорите личат имената на Вера Фармига, Кайл Чандлър, Мили Боби Браун, Чарлс Данс и Кен Уатанабе, които се справят прилично. Това, че примерно някой от тях е тъпо написан персонаж, самият изпълняващ ролята вина няма. Малко ме дразнеше Кайл Чандлър, защото принципно ми изглежда като човек, който припечелва по някой лев, цепейки дърва, а тук го играеше всеможещия и всезнаещия, но това е бял кахър. Много по-голям такъв бе опитът да бъдат сблъскани две гледни точки как трябва да се действа със зверовете - като двамата бивши съпрузи защитаваха коренно различни мнения. И въпреки, че героинята на Вера Фармига трябваше да бъде добре мотивирана и обоснована, ми бе трудно да и повярвам. Май и тя самата не си вярваше на дрънканиците.
Добре беше прокарана легендата за някои от зверовете. Виждаме повече от и за Годзила, което също работеше. Но тези моменти не бяха водещи, а по-скоро минават набързо и пак сме сред семейни тревоги и гюрултия.
И така сред много какафония, ревове и излишен драматизъм, филмът неусетно си се изнизва, като след един момент реално на зрителя спира да му пука кои чудовища се бият в момента. Пренасищането е на лице и определено не спомага за комфорта и насладата. Имаше хубаво заснети сцени, имаше кадри, които трябва да се видят на големия екран, чудовищата бяха пипнати страхотно, но филмът спокойно може да се пропусне.
Лична оценка: 5.6/10
Коментари
Публикуване на коментар