Желанието ми обаче е да поговоря за някои от нещата, които на доста, объркан и забравил какво гледа, народ се (при)видяха направени не дотам добре. И тук няма да споменаваме неща като саундтрак, актьорска игра и визия, защото какво толкова има да се каже засъвършенството в най-чистия му вид? Да, можем да хвалим със седмици и месеци, но тук е по-добре да замълчим и да се наслаждаваме на предоставените шест епизода, които ни предложиха качество, невиждано дори в редица високобюджетни блокбастъри, излъчвани по кината.
Въпреки, че се стремях да страня от негативните мнения из нета, то нямаше как да се опазя. Мрънкането бе доста шумно, като в един момент прерасна към бебешки рев. От типа, когато малчуганите нямат друга работа, освен да разработват белите си дробове. Хейта го отнесе сценария на поредицата. И сега едно по едно ще изредя простичко нещата, които чух, че се оплюват.
Първо: Защо, видиш ли, Санса и Аря не приели с отворени обятия Денерис
Това беше толкова добре обяснено, че ме е срам да отварям темата. Джон отиде да търси помощ от Майката на дракони като Крал, а се върна като паж. Колкото и да е влюбен в Денерис и колкото и да и има доверие, то тези чувства няма как да бъдат предадени на двете му своенравни сестри. Ако някой е очаквал, че още докато вълчиците видят Дани ще я разцелуват в знак на одобрение и радост, то значи той страда от остър дефицит на сиво вещество.
Второ: Темпото било на места бавно, после пък много бързо
Поредната идиотщина, разбира се. Първите два епизода, за които се говори, че са разтеглени, са брилянтно изпипани и в тях не се усеща ама грам нещо да е излишно. Припомнихме си любимите герои, сблъскахме се със злодеите и като цяло се насладихме на атмосферата, която издигна сериала в космоса. Тихи разговори, сплетни и заговори, събрания и заседания. Истории край камината. Посвещаване в рицарство. Песен край огъня. Пиянски игри. Достойна постъпка от бивш злодей, превърнал се в трагична фигура, не знаеща към кой свят принадлежи. Велико.
Следващите епизоди пък били претупани, случвало се прекалено много и още подобни трескави бълнувания, от които мигрената ми се усилва. Още когато разбрах, че последният сезон ще е съставен само от шест епизода, на мен ми бе ясно, че обичайното темпо на поредицата ще бъде зарязано. И нека не се лъжем - по принцип то си е дооста бавничко. Но, по дяволите, това е финала. Никой не иска да гледа разтягане на локуми и безкрайни преходи от точка А до точка Б. На тях бе сложен край за сметка на ударна динамика, предателства, експодиращи в съзнанието обрати, величествена епика и като цяло кадри, от които дъха отведнъж замира в гърдите.
Трето: Ама как така убиха Нощния крал?
Тука вече недоволството се превърна в (почти) масово. Как можело злодей, развиван седем сезона, да умре толкова лесно. Едно, че не е умрял лесно и друго, че вие какво очаквахте, тая ледена шушулка да победи в битката? Нощния крал бе достоен противник. Армиите му направиха куп поразии, след които се простихме с наистина обичани герои. Но дойде моментът, когато нашите да се изправят срещу него. Дотук беше тоя синият. Плюс това аз никога не съм го възприемал като непобедимия персонаж, от който да се опикаваме от страх всяка вечер. Напротив, той е една чудна метафора за злото в нашите съзнания, когато знаем, че идва към нас и сблъсъкът, както и жертвите след него, са неизбежни.
И как можело Аря да го убие... Че кой да го убия? Тя е най-мощният асасин и най-добре изграденият персонаж, за когото знаем, че се промъква, оцелява и убива ефикасно. Тя е единствената, която можеше да убие Нощния крал. А сцената беше totally badass. И най-голямата глупост, която чух свързана с този момент от "Игра на тронове" беше, че един от най-големите злодеи на сериала бил обит от второстепенен персонаж. Ако мислите, че Аря е второстепенен персонаж, то имам ъвет за вас - пригответе си здраво въже. Направете си клуп. Сложете под вас една табуретка и ми пратете адреса си. Ако нямата смелост аз ще изритам табуретката изпод вас.
И последно и слагам край на темата - спомнете си как умря Джофри. Как загина лорд Фрей. Или пък как пукна Рамзи Болтън. Нещо достойно да видяхте в тяхната смърт? Ако това не ви е подготвило да не си съставяте грешни очаквания, то не знам кое би могло. Че пред споменатите три персонажа Кралят на ноща си отиде направо величествено.
И тук ще вметна, че всички мрънканици, че трета серия била тъмница, в която нищо не се въжда, се оказаха поредната партенка. На 55 инчовия 4K Philips (озвучен със саундбар на Sony 5.1) се виждаше всичко, което трябва. И това е от бюджетните телевизори на марката. И не, не ми е платено за реклама :)
Четвърто: Полудяването на Денерис
Не било възможно да стане така. Тя била тоолкова добричка. Абе принцеса, която да прави добро и да спасява светове. Бич, плийз. Частта с това как Денерис се превърна в Лудата кралица бе направена безкомпромисно добре. От една страна имаме ген. После разполагаме с факта, че в семейството и вече е имало луд. Имахме и разхвърляни из сезона подсказки, че това е възможен сценарий. И накрая - майката на драконите загуби последователно едни от най-обичните си същества - Джора, втори дракон и Мисандей. И това за много кратък период се случва.
Сега ще ви попитам познавате ли хора, които не са с всичкия си. Аз, да. Става въпрос за мои познати, които цял живот са си били OK и се случва нещо, може да е много дребно на пръв поглед, отключва стаената в тях лудост. С тази разлика, че в Троновете нещата, които Дани преживя не могат да бъдат наречени Дребни. Пък и самата Мисандей, току преди да бъде обезглавена, и каза да ги опожари всички. Каза и го в прав текст бе! Не гледахте ли? Какво по дяволите се очакваше? Родената в буря да влезе в тежки преговори? Ако го мислите, значи за вас спасение няма.
Още и още тъпотии слушах (просто повече не ми се пише, а мога). Кои по-дребни, кои пък още по-дребни. Дракона много лесно бил пукнал. Тоя как не видял оня. Другият що дишал учестено и шумно, пък третият влязъл в кадър с десния, а не с левия крак. Смешно ми е, честно.
Знам, че близо две години да слушаш теории и да четеш "изтекли" сценарии и накрая нищо от това да не се случи, се усеща като загуба на време. Еми кой ви би у тиквите да го правите?
Знам, че романтичните ви душички жадуваха за хепи енд. Знам го. Хайде, признайте си го. Не сега. Довечера, като си легнете. Пред себе си само.
Великолепен завършек на един наистина велик фентъзи епос. Брилянтно оркестриран сезон, който сложи точка по възможно най-интригуващ, вълнуващ и драматичен начин. Беше красиво. Беше тъжно. Беше нещо, което може би повече няма да видим на малкия екран. Дано да бъркам. Абе, беше си "Игра на тронове".
Лична оценка: 10
Коментари
Публикуване на коментар