Още след първите десетина странички взе да ми проблясва, че това е реален човек, наш съвременник, който работи като менталист. Всъщнос ТОЙ Е менталист, но е намерил начин как с това да прави невероятно шоу, радвайки хората по света и осигурявайки си нужните му доходи.
В книгата Лиор говори на почитателите си, като обяснява как е започнало всичко с тези негови чудни способности, как е тренирал, че да стане толкова добър в това, което прави и как протичат неговите шоута. Правейки това обаче той се опитва да дава и разяснения кое как става и на пръв поглед човек може да си помисли „край, бате, почвам и аз да чета мислите на другите”, но това няма да е възможно. Сушард дава ценни насоки, както и лесни за следване съвети, които могат да нипомогнат да направим едва първата крачка, но не и да станем истински менталисти. Не и ако нямаме гена. Или дарбата, по-точно казано.
В „Четецът намисли” Лиор сам, без да се самоизтъква, говори за способностите си. Той може да чете мисли, може да кара по-леки предмети да се движат, може да гъне лъжица или монета, спира часовници и затаете дъх - прави предсказания. Самият той рядко ги нарича толкова гръмко, но те са си точно предсказания, независимо от това, че се опитва да ни ги разясни или опрости. В начина на изказване личат самоувереност, добро чувство за хумор и лека скромност, които направиха менталиста страшно симпатичен в моите очи.
Естествено потърсих в нета, за да видя какво точно прави и... изумително е. Напълно вярвам във възможностите му, още повече, че в книгата той сам казва, че не винаги се справя успешно с номерата си, но процентът му на успеваемост е действително висок. И в резултат хората остават сащисани, шокирани и много позитивно настроени.
Това, което много ми хареса в четивото е, че то е замислено и читателят да участва. Не просто да разлиства страници, а да мисли над задачки, главоблъсканици, както и да извършва дребни експерименти, помагащи на логическото мислене.
Аз наистина бях сушардисан отвсякъде. Още повече, че това не е илюзия. Не са фокуси. Това са реални умения, които колкото и да бъдат разяснявни, файда няма, защото те просто не подлежат на рационално обяснение. Радвам се, че прочетох „Четецът на мисли”, а още повече се радвам, че по някакъв начин се докоснах да мислите на Лиор Сушард. Защото както и да бъде погледнато, това си е досег до свръхестественото.
Лична оценка: 7.8/10
В „Четецът намисли” Лиор сам, без да се самоизтъква, говори за способностите си. Той може да чете мисли, може да кара по-леки предмети да се движат, може да гъне лъжица или монета, спира часовници и затаете дъх - прави предсказания. Самият той рядко ги нарича толкова гръмко, но те са си точно предсказания, независимо от това, че се опитва да ни ги разясни или опрости. В начина на изказване личат самоувереност, добро чувство за хумор и лека скромност, които направиха менталиста страшно симпатичен в моите очи.
Това, което много ми хареса в четивото е, че то е замислено и читателят да участва. Не просто да разлиства страници, а да мисли над задачки, главоблъсканици, както и да извършва дребни експерименти, помагащи на логическото мислене.
Аз наистина бях сушардисан отвсякъде. Още повече, че това не е илюзия. Не са фокуси. Това са реални умения, които колкото и да бъдат разяснявни, файда няма, защото те просто не подлежат на рационално обяснение. Радвам се, че прочетох „Четецът на мисли”, а още повече се радвам, че по някакъв начин се докоснах да мислите на Лиор Сушард. Защото както и да бъде погледнато, това си е досег до свръхестественото.
Лична оценка: 7.8/10
Коментари
Публикуване на коментар