John Wick: Chapter 3 - Parabellum (2019)

Джон Уик бяга. На практика от всички. След като извършва убийство на територията на хотел Континентал, с което грозно потъпква правилата, за главата му е обявена награда - 14 милиона долара. Сериозна сума - това са пари, които всеки иска да притежава.
Единственото предимство на Джон е, че след извършеното прегрешение, собственикът на хотел Континентал му дава един час време, през което да подготви стратегия за действията си. Тик-так, господин Уик, времето тече бързо.
Ситуацията се отежнява, когато в споменатия вече хотел пристига и арбитър. Настъпват тежки времемена и за всички помогнали на Джон по какъвто и да било начин.
Третата част на екшън филма с Киану Рийвс в главната роля е за феновете на първите две. Те са целевата аудитория. Това са хората, които ще го оценят и ще му се насладят. Сред тях съм и аз. Лентата ни показва няколко простички неща - борбата за оцеляване на главния персонаж, както и връщането към корените му. Това е минало, за което така и така все още почти нищо не знаем. А това поглеждане назад е важно - без него смъртта на всяващия страх в сърцата на враговете си бивш наемен убиец е повече от сигурна. Да, Джон има план на ддействие. Има и достатъчен набор от умения, че да се изправи срещу най-добрите асасини, искащи живота му. Това уравновесява нещата и прави шанса му заоцеляване някъде към 50 на 50. Все пак всеки трябва да се пази от баба Яга.
Екшънът е зверски як. Трошат се вратове. Чупят се кокали. Престрелките се редуват с прекрасно хореаграфирани юмручни схватки и престрелки, от които екранът бе боядисан в червено. Всичко е заснето повече от добре - при недобра операторска работа лесно би могло да му се отърве края и да стане трудно за следене кой кого коли. Това е избегнато и всичко изглежда стратегически подредено.
Позволете ми да вмъкна лично впечатление относно сцените с кютека. Да вземем примерно втората битка на Джон Уик, в която се използват много ножове. Има и брадва. Всеки средностатистически екшън филм би бил горд това да е финалната му баталия. Е, тук е само втората и стават все по-добри.
Актьорите се справят прилично, без да има изпълнения, заслужаващи прекомерни хвалби. Свикнахме с дървената игра на Киану, която мен лично много ме радва. Без нея това нямаше да е Джон Уик.
Бой, стрелба и сръбска музика. Глупости - класическа е музиката. Коне и кучета, с които има невероятни сцени за попиване. Абе Джон Уик обича животните. Обича и Руски народни приказки. Като книгата задължително трябва да е с твърди корици. Иначе няма да е толкова полезна.
Лична оценка: 7.8/10

Коментари