Клайв Баркър - "Кървави книги 6"

Шестата част от кървящите книги на Клайв Баркър ми хареса, но без да ме изуми или разтърси из основи. Петте разказа са написани с вещина, два от тях ме изкефиха яко, два ми бяха някак по-обикновени, а един почувствах като напълно излишен. Като цяло "Кървави книги 4" и "Кървави книги 5" отстъпват на тази шеста сочна порция, въпреки че първите три части от поредицата си остават ненадминати.
"Последната илюзия" е за добре познатия на феновете на Баркър детектив Хари Д'амур. Световноизвестен илюзионист, не магьосник, умира неочаквано. Около смъртта му витае усещане за неправдоподобност, а свръхестественият елемент е толкова осезаем, сякаш може да бъде докоснат. Опечалената съпруга на илюзиониста моли за помощ Хари, който отново трябва да се изправи срещу адски същества. Или да се съюзи с тях.
Не бях чел нищо с този детектив и ми бе трудно да усетя вътрешната му болка, все пак не лягам и не ставам с книгите на Клайв Баркър в ръка.
"Животът на смъртта" ни запознава с току що преживялата тежка операция Илейн. Докато се разхожда и разсъждава, тя се озовава в църква, на която и предстои да бъде съборена. Там среща странен мъж, към когото започва да изпитва влечение. Още повече, че той е сладкодумен и успява да привлече вниманието и върху криптата на божия храм, където според него се случват чудесата на света. За да провери, на Илейн и се налага да проникне във въпросната крипта.

"Те заплатиха с кръв" направо размазва. Зажаднели за земите на индианските племена, група предприемачи се заема с изселването на местното население. Те са си платили и имат пълното право да правят каквото решат, за да разчистят териториите. Индианците не са агресивни. Но умеят да наказват.
"Здрач над кулите" също сцепва по краищата. Връщаме се по времето на студената война. Шпиони, вербовка, подозрение и параноя - нормални неща, с които печеният агент Балард е свикнал. Той трябва да се срещне с руснак, който се отрича от своите. Но нещата започват да стават все по-странни и странни. А през това време шумът от хеликоптери и шепотът в главата на Балард правят болките нетърпими. Дали да им се остави и да послуша гласовете?
"Кървавата книга (Послепис): на улица Йерусалим" ни връща към първата част и първия разказ на кървавите книги. За мен от това продължение нямаше никаква нужда. Замисълът му е бил да затвори кървавия цикъл, но можех да мина и без него.
Всеки, който си пада по страховитите истории е поканен на това ужасяващо парти. Коктейлите са разнообразни, но една съставка присъства във всеки от тях - гъста, топла и прясна кръвчица, омесена с различни видове алкохол. А ако по някое време започнат да ви се привиждат дяволски същества или невъзможни трансформации, да знаете, че сте прекалили с халюциногенните вещества. Само от това ще е.
Лична оценка: 6.9/10