Pet Sematary (2019)

Отпреде забутана къща. В средата си е то - гробиштето. Отзаде -парче земя, криещо тайна, която предстои да бъде разбулена, за жалост на потребителя.
В къщата се нанася семейство Крийд, което се надява да заживее по-спокойно, далече от шума и стреса в големия град. Спокойствието се оказва относително, защото още преди да се нанесат, бащата, майката и двете дечица, стават свидетели на абсурдно бързо преминаващите край близкия път тежкотоварни камиони.
Много скоро имаме и потърпевш - котаракът Чърч, обичният домашен любимец, бива прегазен и захвърлен в отсрещната канавка, по -непотребен и от български политик. Тогава се намесва съседът Джъд (единствен в района), който открехва главата на семейството, доктор Луис Крийд, че зад имота им съществува мистериозно място, способно да връща мъртъвците от гробовете. Или поне телата им.
Надявам се, ще се обединим около мнението, че романът на Стивън Кинг, по който е правен филма, е абсолютно велик. Така че ако тръгнем да сравняваме двете произведения, то книгата печели по всеки показател. Предупреждението ми е следното - не натоварвайте лентата с каквито и да е очаквания, като от това само ще спечелите.
Иначе хорърчето е прилично и макар много от силните страни на книгата да са попретупани, то има потенциала да ви постресне, колкото да останете поне донякъде доволни. Актьорите се справят прилично, без да мога да отлича някой с невиждано изпълнение. Саундтракът си върши работата, като лази кофти по нервите, а атмосферата е подобаващо злокобна. Драматичните моменти също са от положителната страна на нещата. Тъпото е, че откъм ужаси и моменти тип лудница е имало накъде да се настъпи газта.
От всякъде погледнато смъртта е окончателна диагноза, която гробището за домашни любимци опровергава. Без много обяснения. Без желязна логика. То просто върши това, което върши. Остава единствено въпросът струва ли си рискът да се пробва дали работи коректно.
Лична оценка: 6.5/10

Коментари