Труман Капоти - "Закуска в Тифани"

Мънинка новела, която мина бързо покрай мен и не ми направи никак добро впечатление. Всъщност, ако произведението бе по-дълго, със сигурност щях да го оставя максимум на петдесетата страница - прекалено много неща не ми харесаха в него.
Всичко се върти около шементната Холи Голайтли. Една неуспяла актриса, която прави каквото си иска и то в повечето пъти е дразнещо тъпо. Но всички и се възхищават и припадат по нея. Причините са неясни.
Това е резюмето, което по-приляга на книжлето. Защото това, което се котира като оригинално, е подвеждащо, прекалено завеяно и не чак толкова отнасящо се за самата творба.

Централният персонаж е някой си Фред. Или Джон. Или Ахмед, Реджеп, Симеон, или както там искате си го наричайте. В една от първите му срещи с Холи, завеяната хубавела го кръщава Фред, има си причини момичето, но нашият човек го приема без изобщо да прави опит да каже как се казва в действителност. Какво да очакваме повече от този тип? Макар и начинаещ писател, той е прекалено поддаващ се на манипулация образ, че да го разбера и харесам.
Каква е Холи? Луда глава, ексцентрична, жива хала и въобще машинка, която не спира да действа и бъбри. Това си е OK само по себе си. Ама да се възхищаваме на всичките и глупости, прегрешения и недомислици в действията, си е жива тъпота. Това е човек, който не знае що е то отговорност. Човек, впускащ се в дълбоки размисли, а няма дори бегли познания по най-елементарни теми. Труман Капоти е искал да я представи като жената блян. Където се появи това чудо - и всичко що носи панталон АХВА. Изключете ме от тази бройка.
За останалите персонажи нямам какво да кажа. Ако искате инфо, ами питайте си Холи и Фред. Те би трябвало да знаят.
Хумористичните моменти правят четивото по-леко за преглъщане. Разсъжденията над някои по-сериозни въпроси, за онези времена може и да са били голямата работа, но към днешна дата нивото им на актуалност клони към нулата.
Ако сте нежни по душа романтици и обичате нестандартни и шантави, и определено под прикритие, любовни истории, то можете да се отдадете на тази кратка оистория. За мен тук няма нищо, което да превърне разказа в послание, без което да не може да се мине. Закуската е в Тифани, това е ясно. Но не ми пука в какъв тип заведение ще са обядът и вечерята. Защото жени като Холи, особено в днешно време, бол. Да ти се доповръща от тях.
Лична оценка: 4.6/10