Но надеждата умира последна. Винаги има един едничък шанс. Трябва да има такъв. Макар и от над десет милиона възможни провала.
Авенджърите се сбират за един последен път, в опит да надвият ултимативния и неизбежен злодей. В последен опит да върнат близките си. Отчаянието е огромно, но те ще пробват да успеят. НА ВСЯКА ЦЕНА!
Феноменален шедьовър, който ми подари незабравими мигове в киното. Три часа, през които спрях да се движа. Три часа, които минаха като петнадесетина минути. За цялото това времетраене бях спрял да съществувам. Гледах, приковал навлажнен поглед в огромния IMAX екран, осъзнавайки, че това, което виждам е нещо епохално. По-голямо от мен и наистина неописуемо удовлетворяващо. Благодарен съм, че имах възможността да гледам тази продукция.
Това е фен сървис в най-чист вид. Не че "Avengers: Infinity War" не беше, но този е много по-дълбок и епичен филм. До някаква степен "Война без край" вървеше по установен шаблон и можеше да се предвиди. Тук това е невъзможно. Лично мен ме изненада във всеки един аспект. Решенията, които Отмъстителите вземаха ме оставяха с пръст в уста. Действията им бяха сюрпризиращи във всеки един момент и на всяко едно ниво. Всички работили по заглавието са отдали почит на най-върлите фенове на MCU - тези, които не просто са гледали всички филми от поредицата, а за тези, които са го направили по няколко пъти. Скромно и смирено си признавам, че съм от тях.
Искам обаче да отбележа и нещо друго - за пръв път, не че и в предните филми го е нямало, но не е било чак толкова силно изразено, аз видях нашите любимци, като хора и като истински супер-герои. В частта с драматичните моменти, брутални между другото, това бяха изпитващи болка индивиди. Смазани и предали се. Или пък лицемерно борещи се да продължат напред, знайки, че това НЯМА КАК ДА СТАНЕ. А в в последния акт, когато те навлякоха костюмите, се превърнаха в супер-героите, които никога не съм виждал досега. Красиви, силни, надъхани, непреклонни, обградени от специална аура и можещи неща, които никога не са можели. Това ме накара да се почувствам специален, а би трябвало и с всеки фен да е така.
Питате какво имам предвид? Как ви се е струвал досега един Капитан Америка? На мен предимно ми мязаше на просто свръх силен човек, размятащ щит и раздаващ мощни тупаници. Е, тук ми се издигна в очите до най-любим персонаж, едновременно смразяващ, както когато трябва да е тих, съпричастен и изслушващ чуждите болки, също и тогава, когато надянал геройските одежди, мачка врага. Безценни сцени, които никога не бих забравил.
Фенове, от всички краища на света: ASSEMBLE! Знам, че и без да ви надъхвам, бихте отишли да гледате този безапелационен шедьовър, режисиран от брилянтните братя Русо. Тези двама юначаги направиха и невъзможното - драма, хумор, екшън и носталгия в едно! Само как звучи, а? И като казах хумор, на много места съм се смял с глас. Като казах драма... не съм длъжен да ви давам обяснения какво съм правил.
И ако не е станало ясно - повече от доволен съм от КРАЯТ. Въпреки горчилката в устата. Въпреки споделената болка. Това е миг, който не мога да опиша. Предпочитам да му се наслаждавам в уединение. Айде, марш към кината!
Лична оценка: 10
Коментари
Публикуване на коментар