"Шесто Чувство", "Неуязвим" и "Селото" са ми едни от любимите филми. Режисьор разбира се е M. Night Shyamalan. Но как да ти стане любимец човек, който след като сътворява тези шедьоври, решава да бълва боклук след боклук и плюе на имиджа си с обезпокояващо тъпите "Явлението" и "Последният Повелител на Въздуха"? Сега ще кажете, че специално на Гявол той не е режисьор и ще сте прави. Но идеята за филма е негова и защо по дяволите не се е захванал сам да я реализира? Или след като я е поверил във вещите ръце на несретника John Erick Dowdle защо поне не го е наглеждал какви ги дроби, а с лека ръка го е оставил да зацапа пейзажа? Ако според многоуважаемия г-н Шматкаялан "Дявол" е трябвало да изглежда именно в този му вид, значи ситуацията е обидно жалка.
Сюжетът е постен откъм идеи и се свежда до разказ за петима глупци попаднали в капана на заседнал между етажите на голяма бизнес сграда асансьор. Един от тях не e този, за когото се представя, а е самият Дявол.Типичната охрана в сградата е налице, защото докато пред регистратурата ври и кипи от движение, в центъра за видеонаблюдение двамата СОТ-аджии си чоплят носовете, тъпчат се със сандвичи, жулят кафета и гледат мач. Тези същите юнаци се заемат да помагат на заседналите в асансьора карикатури, честито на печелившите. Помага им и емоционално обременено с лична драма ченге (ала-бала), което се пъне да се прави на Шерлок Холмс, без никакъв успех, естествено.
Това произведение за мен не е никакъв филм. Не е ужас, защото нито се стреснах някъде, нито бях поставен под каквото и да е напрежение. Не е и трилър, защото какъв трилър може да е филм, на средата на който познах кой от заседналите в асансьора е Лукавият. Вярно, че наслуки, признавам. Но щом аз, който не се имам за особено схватлив или проницателен, познах, какво остава за всички по-прозорливи зрители? Така че този продукт трябва да се възприема като басня, притча или някакъв вид поучителна история, поднесена непоносимо тъпашки.
За час и двадесет минути продължителност, пет от които представляват музика с началните надписи (все едно започва сериал), "Дявол" постига невъзможното като ми се стори муден, скучен и безкрайно дълъг. Актьорската игра е отчайващо некадърна, в резултат на което получаваме уникално по рода си произведение, в което не мога да отлича абсолютно никой като поне малко можещ. Всички преиграват в опитите си да пресъздадат хаос, паника и ужас, но уви - опитите удрят на камък.
Музиката представлява безобразен микс от стържещи цигулки и бучащи бурии. Това, бих казал, е най-гадната какафония от звуци, която подложи моя слух на сериозно изпитание.
Дразнещите неща в тази лента са дяволски много, но като най-дразнещ мога да отлича финала. Казано с две думи: трогателно тъп.
В крайна сметка, въпреки занижените ми очаквания за "Дявол", той се оказа не просто поредният слаб филм. Оказа се нещо много по-смущаващо - изключително рядка и миризлива продукция.
Лична оценка - 1.9/10
Коментари
Публикуване на коментар