Петър Бобев - "Разум в бездната"

Питър Райт, в качеството си на океанавт, работи за крупен бизнесмен, извличащ манган от богатите конкреции на морското дъно. Заплащането е добро, а работата, макар и съмнителна, не е от най-сложните. Като допълнителен бонус се явява пък фактът, че босът има невероятно красива щерка - също работеща в екипа, която сякаш не е безразлична към него.
Копаещият и пращащ проби за анализ робот комбайн спира неочаквано дейността си. Каква може да бъде причината? Време е висококвалифицираният океанавт да се спусне в морската бездна и да разбере какво се случва.

"Допустимо ли беше това - октопод да язди акула?"

Първа среща с писателя Петър Бобев. "Разум в бездната" е научна фантастика, но с подчертана детско-юношеска насоченост. Книжлето е средна хубост и въпреки, че доста неща ме подразниха, то не смятам да зачерквам авторовото име изцяло. По-скоро съм склонен малко по-натам да му дам нов шанс.
Сред нещата, с които Петър Бобев се е справил отлично на първо място слагам добре изградения подводен свят. Животът в морето ври и кипи, срещат се всякакви видове живот, от красиви до грозни, от обикновени до много странни, от напълно безопасни до такива, които могат да ти видят сметката за нула време. Красотата оживява пред нас в пълния си блясък. Опасностите също са предадени достоверно, а детайлните описания са великолепни.
Положен е труд да бъдат обяснени и някои научни процеси, което в никакъв случай не пренебрегвам. Авторът е искал произведението му да звучи правдоподобно от научна гледна точка и до голяма степен е успял.
Тези плюсове обаче са за сметка на историята и героите. Сюжетът е банален и дори срещата ни с разумни същества в морските дълбини не е изумителна, а много скоро започва да дотяга с една скучна монотонност, породена най-вече от писателското филосовстване. Героите са тотално пренебрегнати. Един Питър Райт дето е малко по-добре описан като характер. За другите по едно изречение. Всъщност те са трима-четирима, като нито един от тях не заслужава да бъде дори споменат. Алчнен шеф, подъл колега, мила и красива дъщеря на шефа и главен герой. Как е? Потрисащото бе, когато към края на романа бе споменат екипът на кораба, позициониран над мнимите залежи от манган. Естествено, че ще има такъв, но неговото присъствие просто не се усеща.
Разумната подводна раса също има участие, но нейните персонажи ми бяха повече от безлични. Къде къде ми бяха по-интересни и вълнуващи главите с описания на водещи борба за оцеляване морски хищни колоси. За тези страшилища бе отделено повече място отколкото за някой образ, който евентуално би имал значение за историята на книгата.

Действието в романа върви със спокойно и дори бавно темпо. Към финала обаче авторът е имал желание да нагнети с напрежение и драматизъм, които фейлват епично. За творба с обем под двеста страници, със слабо изградени персонажи, мижав разказ за алчност и смехотворно наивна любовна историйка, място за разтъсващ финал няма.
Редно ли е да определяме хората по това какъв е цветът на кожата им? Трябва ли да се мешим в живота на същества, за които дори не сме предполагали, че са разумни? Какво всъщност е свободата и постижима ли е всъщност? Винаги ли желанията за добри дела водят до положителни резултати? Над тези въпроси е помислено, а за отговорите им е обърнато внимание и аз не омаловажавам по никакъв начин това.
Акуратно ви изложих впечатленията си от романа и както и сами виждате плюсовете и минусите са с еднаква тежест. Да, за творбата може да се отдели време да бъде прочетена. И не, няма да изпуснете кой знае какво ако не го направите.
Лична оценка: 5.3/10