Инспектор Хари Хуле от книгите на Ю Несбьо
Впиянчен детектив. Разследва доста брутални случаи с убийства и твърде често се разсейва с алкохол. Много негови близки измират и това му се отразява във всеки следващ роман.
Живее предимно сам. Има нюх за залавянето на престъпниците, като дори най-малките детайли му правят впечатление. Даже и в нетрезво състояние.
Личният му живот е пълна каша. Готов е да даде обич на жената до себе си, опитва се да бъде и бащина фигура. Със спорен успех.
Детектив Хари Бош от книгите на Майкъл Конъли
Пълна противоположност на адаша си. Играе по правилата и има свои си принципи, което не му позволява да се сприятелява с колегите. По принцип не е много общителен, но когато говори, го прави с обмисляне и на място.
Бош е ченге с мисия в живота. За него или всеки е важен или никой не е. Не цепи басма на началството, а най-мрази, когато разследването придобие политически отзвук. И тръгне ли по следа - не пуска, без значение кого ще прегази по пътя.
За някои може да се стори скучен, но за мен бившият тунелен плъх е прекрасно изграден персонаж, който има своите причини да се държи по този начин. Иначе е разведен, а на по-късен етап взима дъщеря си да живее при него. Обожава джаз.
Ераст Фандорин от книгите на Борис Акунин
Този персонаж ни е представен от голобрадо, наивно и младо момче, заемащо ниска позиция в органите на властта. Виждаме баш първия му случай, където бива достатъчно здраво обрулен от ветровете на живота.
С напредването на поредицата Фандорин се превръща в митична фигура. Решава случаите си благодарение на дедукция, но интересното при него е, че в хода на разследването ние го виждаме да ходи на места, или пък да прави неща, кито привидно не са свързани със следствието. Но решаващата дума винаги е негова.
Побелява сравнително рано по слепоочията и леко заеква. Цар е на маскировката, ефектното появяване и ефективните капани.
Еркюл Поаро от книгите на Агата Кристи
Нисичкият белгийски детектив е неповторима фигура в криминалния жанр. Брилянтният му ум и безотказно работещите му малки сиви клетки му помагат в разрешаването на множество загадки, коя от коя по заплетена.
Разследва убийства, като характерното в случаите е, че подозренията за вината относно престъплението пада върху група от хора, като привидно изглежда, че всеки е можел да извърши убийството.
Не обича да гони извършителите, а подобно на хитър, добре ояден котарак, им приготвя хитри клопки. Капанът безотказно щраква, а жертвата е обречена.
Филип Марлоу от книгите на Реймънд Чандлър
Чаровен романтик, цапнат в устата. Марлоу е частно ченге, ръсещо лаф след лаф и винаги захващащо се със случаи, от които е възможно да излезе като минал през месомелачка.
Доказано носи на бой, но гледа на нещата от веселата им страна.
Приема случаите с охота, особено ако поръчител е изкусително крехка дама, но как така се случва, чевинаги е зле платен. Ако изобщо вземе нещо, де. Но и вътре да е - винаги може да нареди шахматните фигури и да си изиграе някоя партия шах.
Вещера Гералт от книгите на Анджей Сапковски
Суров мутант, който без много излишни приказки се разправя с всякакви митични твари, срещу съответно заплащане, разбира се. Няма равен в боя с меч, а внушителният му вид всява респект у всеки.
Безумно е влюбен във вещицата Йенефер, но там отношенията са повече от сложни и това го уязвява. Проблемите на коравия Бял вълк започват, когато приеме нещата лично. Тогава обикновено има и пострадали.
Тирион Ланистър от книгите на Джордж Р.Р. Мартин
Той е джудже. Наричат го Дяволчето. Произхожда от знатен род, но е третиран като издънка. Изключително умен, дързък, манипулативен и готов за всяко предизвикателство. От това да предвожда армия в битка, до това да заеме длъжността Ръка на Краля, като чрез хитрост успява да излезе
Кровокрак и грозен, Тирион трудно би могъл да бъде наречен герой. Лъжец и ку***р, но пък влюбчив и с, донякъде, меко сърце. Най-комплексният образ от всички изброени.
Накратко казано, това беше. Интересно ми е да разбера кои литературни персонажи тачите вие.
Коментари
Публикуване на коментар