Джеймс Хадли Чейс - "Няма орхидеи за мис Бландиш"

Книгата я имам в книжен вариант, но ме достраша да я разгърна и предпочетох електронния. Не знам какво и кога се е случило с нея, но тя буквално е пред разпад. Почти всяка страница е разлепена и се държи, силно казано, цялостно на фантазия. Определено нямаше да издържи прочита ми. За щастие я намерих в любимия ми epub формат.
Информацията, че мис Бландиш ще се появи в луксозно заведение, накичена с огърлица, струваща пеесе хиляди долара, е твърде интересна за бандата на Райли. И главорезите смятат да се пробват да откраднат скъпия накит. Опитът огърлицата да бъде свита обаче щеше да е пълна смешка, само ако не бе завършил с кърваво убийство и отвличане.
Шайката на Грисън, доста по-мощна от тази на Райли, по случайност разбира за ситуацията с мис Бландиш. А тези типове имат доста по-големи планове от това да сложат ръце на едни въшливи пеесе хилки.
Така или иначе мис Бландиш изчезва. Ченгетата изглежда са безсилни. А съкрушеният баща на похитената се обръща към частен детектив, който освен доста добра репутация има и много повече свобода на действие от властите.
В така създалата се ситуация конфронтациите са неизбежни. Кой кого? На въпроса ще получите отговор след като прочетете „Няма орхидеи за мис Бландиш”.

„Роко затича стремглаво. Тази уличка бе подходяща. Приближи се бързо и тихо. Уопи го чу, когато вече бе твърде късно. Той пусна мис Бландиш и се обърна точно, когато Роко го удари. Тръбата отскочи от главата му. Уопи подви колене. Падна на ръцете си с набито в черепа черно бомбе. Роко го удари отново. Удари силно, като изнесе ръката си назад и замахна, сякаш трошеше скала с чук. Уопи не издаде звук. Оловната тръба отново подскочи и Роко почувства болка в ръката си. Нямаше нужда да удря отново. Черната шапка започна да се пълни с кръв.”

Здраво криминале от майстора в жанра Джеймс Хадли Чейс, пропито с няколко вида аромати, измежду които най-вече се открояват тези на тютюна от скъпи пури, дъха на отлежало уиски и барутните изпарения от изстреляните куршуми. Циничните изрази ще ги срещате често, доброто отношение няма да ви се мярка твърде пред очите, а убийствата са в изобилие, като са кървави, брутални и детайлно описани. На това му се вика old school gangsta shit.
Авторът ни запознава с действащите лица поетапно, като въвежда героите плавно и един след друг. И ясно ни дава да разберем, че няма да завържем приятелства с никой от тях. Потапя ни обаче най-вече в света на безскрупулните престъпници, където властват жаждата за надмощие и мангизи. Това е една сурова обстановка, в която моралът никому не е от полза, а много по-важното е да имаш затъкнат патлак в кобура.
Ако не друго, то това е криминалето, което ни насажда в главите, че от лошо има по-лошо. Че от корави има и по-корави. Че има места, където за добро утро хората ги цакат, за добър ден ги тупат, а за добър вечер ги гърмят. А отвличанията, грабежите и изнасилванията са нещо като хоби.
Лична оценка: 8/10

Коментари