Коментарът ми за „Пътят нагоре” няма да е кой знае колко обстоен. Самото книжле не би трябвало да бъде подлагано на какъвто и да било анализ, защото това не е автобиография, не е и произведение, което да блести с особени литературни качества. Това е историята на Кристиян Талев - разказана простичко, с акценти върху по-важните моменти от живота на изпълнителя, като целта е самият той да бъде по-добре опознат от почитателите си. Или да се представи в най-добра възможна светлина. Или да изкара още някой лев. Все тая.
"Същевременно само този, който се адаптира, оцелява. Трябва да знаеш пред кого какъв да си, как да се държиш. "Да бъдеш себе си" е адско клише. Никой не е себе си винаги. Хората казват, че първото впечатление е най-важно. Аз казвам, че то е най-грешно. На първа среща (независимо каква) всеки иска да се представи в най-добрата си светлина. Но това ти ли си?! Носим различни маски пред различните събеседници - пред родители, гаджета, колеги, познати. Може би сме "себе си" само пред най-близките приятели, с които сме нон стоп заедно. Когато някой посъветва друг "бъди себе си", според мен "изплюва" репликата в пространството, само защото си въобразява, че звучи яко и дълбокомислено. Всъщност въобще не е помислил какво означава това."
"Същевременно само този, който се адаптира, оцелява. Трябва да знаеш пред кого какъв да си, как да се държиш. "Да бъдеш себе си" е адско клише. Никой не е себе си винаги. Хората казват, че първото впечатление е най-важно. Аз казвам, че то е най-грешно. На първа среща (независимо каква) всеки иска да се представи в най-добрата си светлина. Но това ти ли си?! Носим различни маски пред различните събеседници - пред родители, гаджета, колеги, познати. Може би сме "себе си" само пред най-близките приятели, с които сме нон стоп заедно. Когато някой посъветва друг "бъди себе си", според мен "изплюва" репликата в пространството, само защото си въобразява, че звучи яко и дълбокомислено. Всъщност въобще не е помислил какво означава това."
Самият аз не харесвам изпълнителя Криско. Отделни песни съм ги слушал целите, две-три съм усилвал в тубата и дотам. Ако ви вълнува, това са „Министърът на веселието”, „Видимо доволни”, "Нашият живот" и „Гледай как се прави” със Слави Трифонов, като последната излиза след написването на творбата. Харесах и една на Young BB Young, където Криско влиза на фийт. Но другите му тракове не ме кефят изобщо, а някои дори не съм слушал до края. Като човек не го познавам и не мога да коментирам какъв е, но в предавания, в които съм го засичал никога не ми е бил интересен. И това като цяло не значи нищо! Отвсякъде чувам как никой не слуша Криско, как нищо не ставало от него, как еди какво си и еди защо си... И в крайна сметка все пълни глупости, защото това е един от най-котираните музикални артисти на родната сцена в последните десетина години и това е факт. Човекът се съобразява с масовия вкус и предлага на хората това, което ТЕ искат. Освен това притежава качества като дисциплина, хъс и бизнес нюх. Работохолик е и не само си пише и изпълнява песните, ами сам си прави и музиката. Това поне описва самият Кристиан в „Пътят нагоре”, а аз още не съм чул някой да е излязъл и да е оспорил което и да било от твърденията му.
Това, че не харесвам музиката или излъчването на Криско обаче не означава, че съм някакъв полудял хейтър, който постоянно гледа да злобее и плюе по творчеството му. Точно обратното - никога не съм оставял какъвто и да е коментар по негов адрес, а единствено съм подминавал, съсредоточавайки се върху нещата на други изпълнители, които на мен ми харесват.
В „Пътят нагоре” Криско говори за себе си. Започва от ученическите си години и стига чак до 2017-ма, когато вече е утвърден изпълнител. Разказва за родителите си, за приятелите, за жените в живота си, за трудностите в музикалния бранш, за лошите и хубавите моменти, за участията си. Факт е, че не се разкриват твърде любопитни подробности и ако на места за някои неща обяснява по-подробно, то на други само повърхностно претупва темата. Това малко стои като където не му е било удобно или е щял да се опише с черни краски, не го е и обяснявал.
По-ценни са обаче някои от размислите му относно приятелството, любовта, като изказва и мнение за доста аспекти от забързания живот, който живеем. Човекът има какво да обясни по въпроса със завистта и омразата - споделя го искрено, простичко и разбираемо. Пък и е бил на много интересни места като Тайланд, Индия, Дубай. Определено е любопитно да се разбере какви са впечатленията му от пътешествията, които е предприел, както и какво му се е случило по това време.
"По мое време модата на наркотиците дойде в дванайсети клас. Сега границата спада непрекъснато, особено при марихуаната. Конкретно за нея, на много места по света тя вече е легална, и справо - на някои хора им влияе фокусиращо, вдъхновява ги, помага им, дори лекува болести. Въпреки, че не употребявам, аз също бих подкрепил декриминализацията и."
Не ми хареса, разбира се, че книжлето е сууупер кратко. В този вид то няма потенциала да остане запомнено или да се разглежда като значимо и аз смятам, че на това произведение или му е нужна сериозна преработка, ако изобщо има накъде, или не му е било времето да излиза. Сякаш, възползвайки се от славата и успехите в момента, Кристиан Талев е избързал. Тонът на разказване също не ми допадна. Криско обяснява нещата от позицията на преуспял човек, който знае много и ние трябва да го слушаме добре, че да успеем в живота. А всъщност повечето от нещата, за които говори са добре известни истини, проформулирани и казани с негови думи. Но за да не бъда краен, трябва да кажа, че не липсват и някои прозрения и струващи си да бъдат чути гледни точки. Последен минус намирам в прекомерното цитиране на текстове от авторските му парчета, които докато биват говорени върху мелодии, изглеждат поне приемливи, но написани черно на бяло не би трябвало да са повод за ничия гордост.
Мислих си, че книжката ще ми е отвратителна от-до и се бях приготвил да я наредя мъжката след като приключа с нея. Оказа се обаче, като аз самият се изненадвам от себе си, че това далеч не бе така. Всъщност, благодарение на народния изказ на Криско, четивото е до една степен увлекателно и ако го възприемете като историята на някой, който просто иска да си излее душата пред вас, вярвам и вие ще се почувствате като мен и няма да бъдете разочаровани. Най-интересен бе моментът, когато в мига, в който привърших произведението и влязох в ютюб да видя какво ново има, какво мислите съзирам? Нова песен с клип от Криско с участието на V:rgo, озаглавена „Какво бе”. И странното бе, че даже я изслушах. Че и ми хареса.
Лична оценка: 5.9/10
В „Пътят нагоре” Криско говори за себе си. Започва от ученическите си години и стига чак до 2017-ма, когато вече е утвърден изпълнител. Разказва за родителите си, за приятелите, за жените в живота си, за трудностите в музикалния бранш, за лошите и хубавите моменти, за участията си. Факт е, че не се разкриват твърде любопитни подробности и ако на места за някои неща обяснява по-подробно, то на други само повърхностно претупва темата. Това малко стои като където не му е било удобно или е щял да се опише с черни краски, не го е и обяснявал.
По-ценни са обаче някои от размислите му относно приятелството, любовта, като изказва и мнение за доста аспекти от забързания живот, който живеем. Човекът има какво да обясни по въпроса със завистта и омразата - споделя го искрено, простичко и разбираемо. Пък и е бил на много интересни места като Тайланд, Индия, Дубай. Определено е любопитно да се разбере какви са впечатленията му от пътешествията, които е предприел, както и какво му се е случило по това време.
"По мое време модата на наркотиците дойде в дванайсети клас. Сега границата спада непрекъснато, особено при марихуаната. Конкретно за нея, на много места по света тя вече е легална, и справо - на някои хора им влияе фокусиращо, вдъхновява ги, помага им, дори лекува болести. Въпреки, че не употребявам, аз също бих подкрепил декриминализацията и."
Не ми хареса, разбира се, че книжлето е сууупер кратко. В този вид то няма потенциала да остане запомнено или да се разглежда като значимо и аз смятам, че на това произведение или му е нужна сериозна преработка, ако изобщо има накъде, или не му е било времето да излиза. Сякаш, възползвайки се от славата и успехите в момента, Кристиан Талев е избързал. Тонът на разказване също не ми допадна. Криско обяснява нещата от позицията на преуспял човек, който знае много и ние трябва да го слушаме добре, че да успеем в живота. А всъщност повечето от нещата, за които говори са добре известни истини, проформулирани и казани с негови думи. Но за да не бъда краен, трябва да кажа, че не липсват и някои прозрения и струващи си да бъдат чути гледни точки. Последен минус намирам в прекомерното цитиране на текстове от авторските му парчета, които докато биват говорени върху мелодии, изглеждат поне приемливи, но написани черно на бяло не би трябвало да са повод за ничия гордост.
Мислих си, че книжката ще ми е отвратителна от-до и се бях приготвил да я наредя мъжката след като приключа с нея. Оказа се обаче, като аз самият се изненадвам от себе си, че това далеч не бе така. Всъщност, благодарение на народния изказ на Криско, четивото е до една степен увлекателно и ако го възприемете като историята на някой, който просто иска да си излее душата пред вас, вярвам и вие ще се почувствате като мен и няма да бъдете разочаровани. Най-интересен бе моментът, когато в мига, в който привърших произведението и влязох в ютюб да видя какво ново има, какво мислите съзирам? Нова песен с клип от Криско с участието на V:rgo, озаглавена „Какво бе”. И странното бе, че даже я изслушах. Че и ми хареса.
Лична оценка: 5.9/10
Коментари
Публикуване на коментар