Нужда от резюме няма. Никой и нищо не са важни, освен тази единствена и неповторима Марта! Това ви трябва да знаете само. Книгата ни занимава с нейната брутално дразнеща персона, като ни натрапва този досаден образ по най-вандалски начин.
Отначало си мислех, че чета роман, но преминавайки през главите, започнах да установявам, че това може би не е точно така. Странната постройка събуди куп подозрения в мен и реших да потърся някакво инфо из нета, като по този начин се осведомих, че произведението се води сборник с фантастични разкази. Централен персонаж е кака ви Марта, а вие по-добре се пригответе да бъдете спасявани и да и лежите в краката. Защото няма по-ценно същество на нашата планета, че и на която и да било друга, от тази величава личност.
Правилно разбрахте (аз дори вече се и повтарям), че главната героиня във всички разкази - така наречената невероятна Марта, не ми се понрави дори и минимално. Това е от типа жени, които уж не знаят какво искат, а всъщност искат всичко. Правят каквото си щат, мислят, че са център на вселената, не поемат отговорност за нищо, задушават близките си и на всичкото отгоре се държат като светици, примадони, че и богини. Невъздържана, своенравна, с високо самочувствие, шумна и безспирно плямпаща - това е Марта на Величка Настрадинова. Но авторът ни я представя като положителен персонаж, когото всички обичат, че дори и припадат по него. Не че нещо ама, чакай малко ве, чуек - жените, които си въобразяват, че трябва да се държат по този начин и трябва да притежават тези качества в живия живот, сигурно ще луднат по сборника и героинята, но нима той е писан само за тях? Поне на корицата не пише подобно нещо. А такъв тип книги трябва да идват с подобни предупреждения.
Правилно разбрахте (аз дори вече се и повтарям), че главната героиня във всички разкази - така наречената невероятна Марта, не ми се понрави дори и минимално. Това е от типа жени, които уж не знаят какво искат, а всъщност искат всичко. Правят каквото си щат, мислят, че са център на вселената, не поемат отговорност за нищо, задушават близките си и на всичкото отгоре се държат като светици, примадони, че и богини. Невъздържана, своенравна, с високо самочувствие, шумна и безспирно плямпаща - това е Марта на Величка Настрадинова. Но авторът ни я представя като положителен персонаж, когото всички обичат, че дори и припадат по него. Не че нещо ама, чакай малко ве, чуек - жените, които си въобразяват, че трябва да се държат по този начин и трябва да притежават тези качества в живия живот, сигурно ще луднат по сборника и героинята, но нима той е писан само за тях? Поне на корицата не пише подобно нещо. А такъв тип книги трябва да идват с подобни предупреждения.
Друга възможна аудитория на творбата са дечицата, но доколко модерните малчугани ще харесат произведение морално остаряло и не мръднало от годината, в която е писано, е спорен въпрос. И ай стига с прехласването по тая Русия, моля.
Няма изобщо да се учудя ако Величка Настрадинова е искала наистина да създаде роман, но някой в последствие и е обяснил, че не се правят така нещата и на творението са му сменили името на сборник. Защото историите на всички разкази, дори ми е трудно да ги наричам така, са хронологично подредени във възходящ ред. Отначало срещаме младата певица Марта, в която се влюбва писателят на фантастика Матьо и накрая виждаме една щастливо омъжена жена в средна възраст, с две деца и голяма кариера зад гърба си.
Но каква ти певческа кариера... Та това е нищо спрямо другите и подвизи! Марта спасява света, има намеса в миналото, бърника из бъдещето, казва на кой какво да прави, неутрализира хитри извънземни, разрешава вековни загадки! Как я мислите вий таз работа, а? Тез подвизи не са от вчера, пък сега ако се обърнете през рамо, нищо чудно да видите кака ви Марта, стояща на своя облак от ценности и морал, да ви съблюдава критично.
В своите фантастични разкази Настрадинова е вмъкнала още мотиви от приказките и древната история. По елементарен начин, разбира се, като на края на всяка история звучи нравствено поучение, което бива натяквано и тръбено досущ като проповед на поп. Благодарим, ний смъртните и грешни люде, за тези уроци, че без тях не знайм как щяхме да живейм.
Няма изобщо да се учудя ако Величка Настрадинова е искала наистина да създаде роман, но някой в последствие и е обяснил, че не се правят така нещата и на творението са му сменили името на сборник. Защото историите на всички разкази, дори ми е трудно да ги наричам така, са хронологично подредени във възходящ ред. Отначало срещаме младата певица Марта, в която се влюбва писателят на фантастика Матьо и накрая виждаме една щастливо омъжена жена в средна възраст, с две деца и голяма кариера зад гърба си.
Но каква ти певческа кариера... Та това е нищо спрямо другите и подвизи! Марта спасява света, има намеса в миналото, бърника из бъдещето, казва на кой какво да прави, неутрализира хитри извънземни, разрешава вековни загадки! Как я мислите вий таз работа, а? Тез подвизи не са от вчера, пък сега ако се обърнете през рамо, нищо чудно да видите кака ви Марта, стояща на своя облак от ценности и морал, да ви съблюдава критично.
В своите фантастични разкази Настрадинова е вмъкнала още мотиви от приказките и древната история. По елементарен начин, разбира се, като на края на всяка история звучи нравствено поучение, което бива натяквано и тръбено досущ като проповед на поп. Благодарим, ний смъртните и грешни люде, за тези уроци, че без тях не знайм как щяхме да живейм.
Имам още един куп забележки и за да не ставам твърде многословен ще ви ги нахвърля набързо. Не харесах втория по важност образ в книгата - този на писателя Матьо Матев, който с овчото си търпение и отчаяно угаждане на прищевките на жената чудо, до степен робско подчинение, бе напълно изгаврен. Диалозите между двамата бяха смехотворни и детински, а особено думите на неповторимата се забиваха болезнено в мозъка ми, като ръждиви пирони. Останалите персонажи са направо за изхвърляне - някои недоразвити, други пък мекотелоподобни подлизурковци, суркащи крак. И накрая описанията! Брате, хич не си прави труд да запомняш кое действие къде се се развива! Едно, че обстановката винаги е по кичовки претрупана и второ, че не знаеш кога ще се промени драстично.
Книгата завършва с послеслов от Любомир Пеевски, който хвали творението на Величка Настрадинова до небесата. Истината е, че на мен ми хареса единствено първа глава, пардон - първия разказ, в който ни е представена една вълшебна любовна история. Другото едва го понесох, но това е само мое мнение и то не би трябвало да ви отказва ако сте решили да четете точно „Невероятната Марта”. Винаги има шанс да усетите нещата като Любомир Пеевски или пък по друг, ваш си начин.
Лична оценка: 2.3/10
Книгата завършва с послеслов от Любомир Пеевски, който хвали творението на Величка Настрадинова до небесата. Истината е, че на мен ми хареса единствено първа глава, пардон - първия разказ, в който ни е представена една вълшебна любовна история. Другото едва го понесох, но това е само мое мнение и то не би трябвало да ви отказва ако сте решили да четете точно „Невероятната Марта”. Винаги има шанс да усетите нещата като Любомир Пеевски или пък по друг, ваш си начин.
Лична оценка: 2.3/10
Коментари
Публикуване на коментар