Сибин Майналовски - "Симфония на мъртвите"

Чел съм вече два от сборниците на Сибин Майналовски, това са „Сянката” и „Змии в стените”, и те категорично не ми харесаха. Проблемът не е, разбира се, в това, че съм дал мнение, а в това, че съм си позволил, можем да го наречем, да хейтя по най-разпуснат начин. Поне за това си давам ясна сметка.
Кое обаче ме подтикна да си купя най-новия сборник с хорър разкази на автора, след като не съм харесал предни негови произведения? Ами в невероятното хорър преживяване „Зовът на Лъвкрафт”, където са събрани истории от най-големите писатели на ужаси в България, сред най-добрите разкази бе „Докторите”, дело именно на Сибин Майналовски. А втората причина е, че по-късно си дадох сметка, че е най-лесно да дръпнеш нечия творба безплатно от нета и после да я оплюеш. За това реших - ще си купя „Симфония на мъртвите”, баш като европеец, и после ще се изказвам.
В сборникът са поместени тридесет и три разказа, някои нови, други по-старички, като авторът ни уверява, че вторите са яко преработени. Аз няма да пиша за всеки поотделно, това ще отнеме много време, а ще се опитам да обощавам.
Цялостно останах със смесени чувства, понеже доста от историите не харесах, а от една немалка част пък бях възхитен. Но предпочитайки да остана позитивно настроен, се съсредоточих върху готините неща и вземайки предвид страхотната корица, големия брой разкази, добрата подредба и не на последно място, проявената любов към почитателите на жанра - то аз съм доволен, че прочетох и притежавам тази книга.
Нека споделя, по най-културен начин, нещата, които не ми допаднаха. В голяма част от разказите кофти неща се случват всъщност на... лошите. Аз не възприемам хоръра по този начин и за мен той не би трябвало да работи така. Когато добрите си го изкарват на злодеите - това е отмъщение или справедливо правосъдие. Когато лошите убиват лоши - тогава ми е все тая, особено що се касае до къса форма на повествование. Не случайно творбите, които харесах бягат от тази схемичка.
Много от заглавията са прекалено груби и цинични. Да кажем, че на места това работи, но на други пресолява манджата и се усеща минаване на граници. Но дори и тук да не съм съвършено прав, в този ред на мисли ще посоча персонажите на Сибин Майналовски, които имат твърде негативно отношение към всеки и всичко. За тях съседът е глупак, колегата е пияница, сервитьорката -  повлекана, шефът - нагляр, детето - полуидиотче, кучето - дразнещо и така нататък. Да, при един или няколко главни героя това би било приемливо, но всички да разсъждават по този начин за мен е натоварващо.
И като споменах по-горе за куче, ами ВСИЧКИ РАЗБРАХМЕ, ЧЕ АВТОРЪТ ОБИЧА КОТКИ. Наистина не виждам смисъл това да се изтъква чак толкова много и почти навсякъде. Аз всъщност предпочитам милиарди пъти кучета пред наглите лицемерни гадини и заради това отношението на автора към най-добрия приятел на човека ме подразни.
Това трябваше да го кажа, за да бъда честен пред себе си и мисля, че този път не изпадам в безпредметен хейт. Това обаче по никакъв начин не означава, че Сибин не пише добре. Напротив - човекът си разбира от работата и притежава доста разнообразен арсенал от трикове и умения, с които да ни изкара акъла, ако изобщо притежаваме такъв.
Ето кои разкази харесах аз : „Symphoniae mortuorum”, „Говорещия с котки”, „Барманката”, „Джеф”, „Банкоматът”, „Градинарят”, „Мрачко”, „Двубоят”, „Часовникът” и „Черните рози”. Винаги оригинален и използващ мега идейни сравнения, Сибин Майналовски пише твърд хорър, без лигавщини. За закоравели типове, които могат да оценят добрата концепция, съчетана с обилното кръвопролитие и галещия душичката свръхестествен елемент.
А ето ги и любимите ми истории: „Докторите” - за него вече съм писал, като мнението ми не е мръднало - перфектен е; „Направи си сам”; „Очи” и „Младоженците”. Това вече е класа! Мистерия, зловещина, чудовищност и разфасоване се преплитат, съединяват и обединяват, за да ни доставят разкази не просто висок стандарт, а на световно ниво. Тези четири произведения са написани с размах и са напълно безскрупулни. Силата им е в състояние да съдира плът, да троши кокали, да дълбае в душите и да взривява унищожително в прилично голям обсег!
За финал - Сибин Майналовси е автор, който може много и това той го доказва сам в „Симфония на мъртвите”. Не харесвам всичко негово, но за вас абсолютно не е задължително да намерите кусурите, които посочвам. Пък и забелязвам, че по-новите му неща стават все по-добри и по-добри. Някак идеите му се доизбистрят, стилът му се дооформя и еволюира постоянно. Това ме кара да вярвам, че най-доброто от него тепърва предстои и аз със сигурност ще съм в очакване.
Лична оценка: 7/10

Коментари