Дерек Ланди - "Да играеш с огъня"

Първата книга от поредицата за говорещия духовит скелет Скълдъгъри Плезънт не ми бе особено по вкуса. Навсякъде сред четящите обаче се говори, че серията става по-добра и по-добра с всякo следващo заглавие. Към момента ми е трудно да го повярвам - книга втора е дори по-зле от предната. Така че ако има някой запознат, моля го от сърце, да ми каже кога започва подобрението. Ако е от следващата част, може би ще продължа с писаниците на Дерек Ланди. Иначе бях дотук.

"- Когато преброя до три - прошепна детективът, - бягаме, окей?
- Да.
- Всъщност забрави за преброяването. Дай да бягаме!"
Може би сред най-забавните моменти с участието на Скълдъгъри и Валкирия. Нивото е ниско, знам.

"Да играеш с огъня" започва без въведения или празни приказки. Директно към йекшъня. Скълдъгъри, Танит и Валкирия работят заедно като екип и вършат добрини, побеждавайки лошите. Стефани е понаучила това онова най-вече от скелета детектив и вече е доста по-отракана и сигурна в себе си. Но дали ще е готова за предстоящата опасност? Или въпросът може би е: дали някой от добрите ще е готов?
След 8 десетилетия зад решетките, от строго охраняван затвор бяга барон Венгос, който в миналото е бил задържан баш от Скълдъгъри. Сега този маняк събира армия от зли, като същевременно търси древно оръжие, с което да стане на практика непобедим, както и тайна съставка, с която да върне към живот мега чудовище, по-мощно от всичко, кето можете да си представите. Е това ако не е зъл тип, то аз не знам кой е.

Дерек Ланди е написал книжка за 10-12 годишни деца. Не виждам как по-голям човек би могъл да хареса нещо толкова наивно и лишено от елементарни качества. Даже се чудя как някое филмово студио още не е откупило правата над поредицата, понеже тя е готова за филмиране. С по-голям бюджет и доста ефекти би се получило нещо, което ще накара малчуганите ще подскачат към кино салоните, хванати за ръка от родителите им. Битка-битка-безсмислица-битка-безсмислица-битка-битка-безсмислица-битка-битка... долу горе това е "Да играеш с огъня".
Скелетът по принцип е детектив. Това обаче никак не му личи. Той не разследва нищо значително, което реално да е от помощ за някого. Авторът е пробвал да му пъхне яки лафчета в устата, но провалът е пълен - всички звучат изкуствено и не предизвикват смях. Валкирия е тринайсетгодишно детенце, тръгнало да спасява света. Така и не можех да го повярвам това, колкото и да ми се искаше. Да, Стефани вече знае къде се намира, но и е прекалено рано да играе с големите. Но дори и тези два централни персонажа са супер отегчителни, поради която причина няма да обеля дума за останалите, дето се вясват край тях.
Единствено ми бе интересен моментът с чичото на Стефани, който почина в началото на миналата книга. Авторът е намерил начин как да вмъкне сцени с негово участие и това го отбелязвам като попадение.

"Той си свали шапката с кавалерски жест и се заотдалечава. Тя се намръщи.
- Ти си Спрингхийлд Джак.
Той спря и се обърна.
- Същият, скъпа.
- Ти си лош.
- Пак позна - усмихна се грозновато той."
Дали не обидих 10-12 годишните, задето ги посочих като потенциални фенове на поредицата?

Не мога да не отбележа присъствието на злите персонажи. Те са много. Кой от кой по-гаден. Но и кой от кой по-досаден, изтъркан и излишен. Даже понякога ги бърках кой кой беше. Дали в момента злина върши Скейпгрейс, Сангуайн или пък Спрингхийлд за мен бе без значение. Така или иначе злодеите тук нито имат някаква история зад гърба си, нито имат други мотиви да вършат деянията си, освен вкоренената им злост, а само и единствено разчитат на големина, агресия и грозота.
Ако взема меча на Танит Лоу и разрежа съставните части на книжлето, ще получим следното:
- добре изградени персонажи - 0%;
- ползотворни разсъждения - 0%;
- описания, въвеждащи ни в обстановка - 5%;
- обрати - 3%;
- количество диалози - 32%, от които забавни или смислени - 0%;
- екшън (под формата на гонки, юмручни битки, или пък такива с магии или с мечове, като включим и стрелба с огнестрелно оръжие) - 60%.
Надвисналата над човечеството заплаха не се различава от милионите подбни на нея. Даже е по-нелепа и нереална от тях. Липсва дори щипката мистерия, която предната книга предложи покрай установяването самоличността на Скълдъгъри. Не виждам смисъл да се мъча повече с тази поредица.
Лична оценка: 2.8/10